Ревюта
Група: Magic Circle      Албум: Journey Blind      Автор: WingWriter      Декември, 2015
Magic Circle - Journey Blind

Дуум метълът отдавна се е обособил като жанр със собствена сцена и собствени тенденции. Тази година определено беше силна за “бавния стил” – излязоха страхотни албуми на Swallow the Sun, Ahab, Avatarium, Elder, With The Dead и др. Преди няколко дни се появи и вторият дългосвирещ албум на американците Magic Circle.

“Journey Blind” e непретенциозно дуум метъл издание. В него няма нищо ново и иновативно. За разлика от дебютния си албум, в този групата изглежда залага на една идея по-комерсиално звучене. Цялостното темпо е по-забързано, с влияния от ерата на класическия рок. Качеството на записа е подобрено, както и цялостното композиране и изпълнение от страна на музикантите. Разбира се, отвсякъде си личат влиянията от Black Sabbath, Pagan Altar и Pentagram, което е често срещано явление в тази музика и изобщо не изненадва.

Едноименната композиция открива албума и още в началото дава доста грешна представа за съдържанието на “Journey Blind”. Осемминутната творба се явява и най-дългата в цялото издание. Започваща със Sabbath- ско интро, тя прераства в мелодични рифове и скоростен ритъм, придружени от зверски добри вокали. Енергията, която носи тази песен не се среща в друга творба от албума. Именно тук най-ясно проличават влиянията от класическия рок, сякаш квинтетът от Масачузетс се е опитал да създаде нова “Burn” (Deep Purple).

Функцията на “The Damned Man” най-вероятно е преходна – от “Journey Blind” към “A Ballad for the Vultures”. Характерно за нея е променливото темпо – започва бързо, опитвайки се да прихване от енергията на откриващата, и постепенно забавя, докато не става прелюдия към следващата. Но в крайна сметка между тези две титанични произведения “The Damned Man” бледнее и остава незабелязана. “A Ballad for the Vultures” е най-огромното постижение на бандата до момента. Мелодична, бавна и тежка... това е парче, което заслужено може да се нареди до големите класики в жанра. Огромна заслуга за това има и невероятният глас на Brendan Radigan. “Баладата” е магия, която дълго време остава в съзнанието. Един Leif Edling (Candlemass) би се просълзил от гордост, слушайки това.

Естествено, не са само две песните, заслужаващи внимание. “Ghosts of the Southern Front” и “Grand Deceivers” са също страхотни попадения, които ще накарат и най-закоравелия дуум фен да се усмихне. Но перлите в албума са две, като особен превес има втората.

Magic Circle е състав, който напредва страшно бързо, и ако продължава със същото темпо, със сигурност ще успее да изплува от постоянните дуум лавини, които заливат музиката. “Journey Blind” е страхотен втори албум, очертаващ ясно посоката, която групата ще следва и занапред.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт