Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
RHAPSODY OF FIRE
Автор: Warrior Of Ice
21 Декември, 2015
RHAPSODY OF FIRE

Не би било преувеличено твърдението, че италианският метъл се дели две епохи – преди и след Rhapsody. Постиженията на квинтета са много и добре описани, а сумарният резултат от тях откриваме в развитието на редица поджанрове. 11 години след първото интервю на Metal World с Alex Staropoli – основател и вече едноличен лидер на състава – отново разговаряме с него във връзка с новото дългосвирещо геройство, озаглавено “Into the Legend”.

Мисля, че “Into the Legend” е албумът, който всички очакваха от Rhapsody of Fire. Какво беше по-особено при създаването му?

Завършването на този албум ми отне близо две години работа – композиране, аранжиране и седем месеца усилен труд в студиото. Не исках да повтарям “Dark Wings of Steel”, затова “Into the Legend” е пълен с оркестрации, хорове, гост-музиканти и въобще всички епични елементи, характерни за Rhapsody of Fire. Искаше ми се да е нещо, което феновете да могат да припознаят, но и да носи удовлетворение на самата банда.

Пак ли използвахте истински оркестър за записите?

О, да. Тук може да се чуе много голяма струнна секция, както и духова такава. С годините това се превърна в много важен детайл от звученето на групата и е нещо, което ние до голяма степен наложихме като стандарт. Оркестърът ми помага да направя музиката мощна, емоционална и дори драматична, когато е нужно. За мен е важно тя да има способността да рисува картини в съзнанието на слушателя – все едно гледа филм и съпреживява случващото се.

Бележите осезаем напредък спрямо “Dark Wings of Steel” – песните сега са много по-завладяващи и напомнят на класическия стил на Rhapsody…

Аз все още много обичам “Dark Wings of Steel” – за мен той е възможно най-доброто, на което бяхме способни в онзи отрязък от време. Въпреки това, “Into the Legend” наистина представлява голям прогрес; той е стъпка в бъдещето за бандата. Тук съчетаваме най-добрите елементи, които някога сме представяли в албумите си, но си позволяваме и някои експерименти, а модерните технологии карат всичко да звучи кристално чисто, просто съвършено. Сега е същинско удоволствие да правиш звукозапис в сравнение с положението преди години. Дигиталните методи позволяват да проследиш всеки един инструмент в хода на една песен, невероятно е.

Roberto свири като луд в този албум. Беше ли важно да демонстрирате, че качествените инструментални партии все още са ключова част от вашия стил?

Разбира се, макар че това не е най-важният елемент. Когато имаш някой, който умее да създава силни рифове и сола, това ти дава много възможности. Като продуцент на бандата, за мен е важно всичко да си е на мястото и да носи смисъл в целостта на една композиция. Понякога предпочитам някаква по-бавна мелодия, която не изисква виртуозно свирене – целта ни не е да убеждаваме хората колко добри инструменталисти сме. Roby ми предложи много добри рифове и мелодии, които комбинирах с оркестрации в много от песните. За солата работихме заедно, защото аз композирах част от тях, а и исках да се вписват в настроението на всяко парче. Беше много забавно.

Той чувства ли се уверен като единствения китарист в Rhapsody – особено на живо?      

Да, като цяло той е много уверен и щастлив – напълно способен е да се справя с всичко необходимо. За мен предимството да имаме само един китарист е очевидно, защото звукът ни по време на концерт е много по-ясен и чист, особено когато се включат всички фонови партии на оркестъра и хора. Наистина някои песни звучат по-добре с двама китаристи, но като цяло това ни идваше в повече.

Като заговорихме за китаристи, защо нещата с Tom Hess не потръгнаха?

Понякога е нужно да прекараш известно време с някого, за да осъзнаеш дали си пасвате – не само професионално, но и в чисто личен план. С Tom беше точно това – не се разбирахме като хора. Да си призная, много по-щастлив съм с петчленен състав на групата.

Имате и нов басист от тази година – Alessandro. Кажи няколко думи за него.     

Исках да вземем някой, който живее близо до нас, а той също е от Триест. Roby беше свирил с него в други банди и го познаваше добре. Трябваше ми човек, на когото да мога да имам доверие, да е отговорен и приятелски настроен. Alessandro е всички тези неща и същевременно е невероятен басист. Фен е на прогресив метъла, свири страхотно и е много стабилен на живо.

Да се върнем на албума. Пълен е с хубави фентъзи текстове – отново ли са дело на Fabio?

Да, Fabio отново написа текстовете, което е чудесно, защото така има възможност да пее собствените си думи. Определено е по-различно от преди, защото вече не разказваме някаква огромна сага, а всеки текст е самостоятелна фентъзи история. Лирическият стил на Fabio в много песни отговаря на пеенето му – мощно, агресивно, нежно, поетично, мелодично… Доволен съм и смятам, че сега текстовете и вокалните ни мелодии станаха по-достъпни.

А смяташ ли за възможно да направите отново някой концептуален албум в бъдеще?

Разбира се, че е възможно, но за момента просто не изпитваме такава необходимост. Завършихме една огромна сага с участието на Кристофър Лий… всъщност създадохме цял свят. За мен беше важно да направим стъпка встрани от всичко това – не защото не го обичам, а тъкмо защото беше нещо наистина специално и не виждам смисъл да го повтаряме. Кристофър Лий вече не е с нас, а не мисля, че бих могъл да открия по-добър разказвач от него. Направеното е направено – то е част от миналото, от нашия музикален завет. Безкрайно горд съм от постигнатото, но за момента предпочитаме да работим върху самостоятелни идеи.

Fabio успя да се наложи като един от водещите метъл вокалисти в световен мащаб, не мислиш ли?

Това е нещо, което винаги съм казвал – за мен той е най-добрият певец на света. Сега просто успя да го покаже на всички. Когато човек чуе гласа му – независимо дали е в песен на Rhapsody of Fire, или на някой друг проект – го разпознава моментално. Малцина вокалисти имат това качество.

Той наистина участва в много странични банди и проекти напоследък – това притеснява ли те?

Rhapsody е неговата банда; това е бандата, в която израсна. Разбира се, той има свободата да прави всичко, което поиска. Винаги съм му давал възможност да се изразява така, както намери за добре.

Поддържаш ли все още контакт с Luca Turilli и слушаш ли музиката му?     

О, да, когато сме в града по едно и също време, винаги си уговаряме среща. Все още сме добри приятели, просто не работим заедно. И двамата слушаме изданията на другия, но сме се разбрали да не ги коментираме публично, хаха. Продължавам да му желая само най-доброто.

Допускаш ли, че бихте могли отново да си сътрудничите някога?      

Нямам представа... Въобще не съм се замислял за това. Ако нещо подобно беше вероятно, сигурно нямаше да се разделим поначало. Може би след 20 години, кой знае?

Какво си спомняш за италианската метъл сцена от началото на 90-те години, когато основахте Thundercross?       

Беше някакъв кошмар! Въобще не познавах каквито и да е италиански групи по онова време. Трудно е да се каже, че въобще е имало сцена. Особено в началото ни беше трудно, но с много упорство някак си пробихме. Целта ни беше да правим такава музика, каквато на самите нас ни се слушаше и каквато смятахме, че липсва в метъла.

Поглеждайки назад, какво е чувството да си създал една от най-важните и иновативни пауър метъл банди не само за Италия, но и глобално?

Страхотно е, хаха! Всъщност аз никога не се замислям върху тези неща, освен ако някой не ме запита. Просто обичаме да правим музика заедно и ако хората я оценяват, още по-добре. Благодарни сме за възможността да обикаляме света и да се срещаме с толкова отдадени фенове.

Вие бяхте една от първите метъл групи, вмъкнали толкова силен симфоничен елемент в музиката си. Днес стотици банди го правят. Следиш ли тази сцена?

Да си призная, от няколко години не съм слушал почти нищо ново – особено откакто започнахме да работим по “Into the Legend”. Така се случи, защото хем нямах време, хем не исках да се разсейвам с друга музика. Сигурен съм, че е пълно с добри банди и ако сме повлияли на някои от тях, това е повод за гордост.

Малко по-рано споменахме сър Кристофър Лий, който за съжаление си отиде тази година. С какво ще го запомниш?

Кристофър Лий имаше невероятно присъствие! Първоначално искахме да го включим само като разказвач, защото обожавахме гласа му, но самият той настоя да пее и резултатът беше едно пълноценно сътрудничество. Прекарвайки повече време с него, разбрахме, че също така е и фантастична личност.

Alex, кои са любимите ти концертни песни на Rhapsody?

Толкова много са… Допадат ми “Reign of Terror”, “Lamento Eroico”, “The Magic of the Wizard’s Dream”. “Dawn of Victory” е може би абсолютният ми фаворит. Всяка наша песен е заредена с емоция и ни носи удоволствие да я свирим на живо. В предстоящото турне ще наблегнем да тези от “Into the Legend”, защото наистина имат какво да предложат.

Ще има ли някога пълно лайв DVD с оркестър, хор, голяма сценична продукция?

Винаги съм искам да го направим! Ако успеем да преодолеем огромната финансова инвестиция, задължително ще реализираме такова издание. Често мислим за това. Издадохме лайв албум преди няколко години, така че следващият ще трябва да е нещо специално. Би било много вълнуващо да покажем на какво е способен настоящият състав на бандата. В студиото нещата са ясни, но на живо притежаваме енергия, която просто трябва да бъде видяна. Надявам се да успеем да планираме подобна продукция скоро.

Помниш ли шоуто, което направихте в Каварна през 2012-а?

И то много добре, защото феновете направо полудяха, когато излязохме на сцената. Това е нещо, което все по-рядко наблюдаваме по време на турнетата. Преди 10 или 15 години редовно имаше побеснели тълпи на концертите ни, но напоследък хората някак се успокоиха. Да видим толкова отдадени фенове беше страхотна изненада и енергийна инжекция за нас!

Надявам се да види видим пак скоро!

Аз също! Вече работим върху графика за предстоящото ни европейско турне и се надявам скоро да можем да го обявим.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт