Ирландия е място, където прабаба ти преспокойно би могла да се установи: средновековни църкви, древни гробища, дъхави поляни, игриви потоци, приказни дръвчета. Идилия в зелено. Това е мястото, което Primordial наричат свой дом. Мястото, към което келтските воини неминуемо се завръщат, независимо от моментните тенденции. Дори след два поредни албума, записани в сърцето на Уелс – почти съвършеното дуо “To the Nameless Dead” / “Redemption at the Puritan’s Hand”.
Изборът за подгряваща група изглежда достатъчно спорен. Тодор Красимиров, фронтмен-психар и един от мозъците зад бургаската блек метъл фабрика за кошмари Dimholt, е достатъчно красноречив, що се касае до любопитния въпрос дали скромната ни сцена разполага с достатъчно адекватна банда за съпорт на Primordial. “Една единствена. Vrani Volosa”, отсича нашето момче. Красимиров не обича да лъже, повярвай ни.
Upyr, от своя страна, не обичат човешката раса. Това си пролича още в одобрения от “Metal World” малък ад, озаглавен “Altars / Tunnels”. На живо нещата са дори още по-радикални; докато софийските дуум пациенти пристъпват на сцената, някои от феновете се чувстват крайно неразположени от факта, че тази група пробива дупки в стените. И в пода. И в тавана. И в главата ти. Навсякъде. Сериозно, ужасно е. Ужасно яко и ужасно тежко. Боро се е погрижил да изпуши цялата марихуана на света и напълно откача зад микрофона, докато останалите от групата изнасят лекция на тема “Tom-G.-Warrior-среща-My-Dying-Bride-и-повръща-кръв”. Upyr нямат спирачки – измъчват те със садистична наслада. Реално копелетата искат да ти изпият мозъка. И го правят. По-добре не се ебавай с тях.
Не се ебавай и с ирландската точност. Primordial излизат навреме. Забавно е как звучи – 12 години след последното им шоу в България. Заглавния епос на “Where Greater Men Have Fallen” поставя началото на (повече от) два часа древно великолепие и окултна мощ. Alan Averill превзема сцената моментално. Не са много фронтмените, които упражняват такава доминация, а този просто мачка. Безпощадно. Не е само присъствието. Вокалите – шибаните вокали! Този човек пее като за последно. Останалите от групата са абсолютни професионалисти; студени, ужасно пестеливи откъм движение, фокусирани единствено и само върху звука. Върху цунамито от звук. “Gods to the Godless”, “As Rome Burns”, “Bloodied Yet Unbowed”, “Empire Falls” – Primordial коват най-големите си химни и всички в клуба държат юмруците си високо във въздуха. Саундът е почти перфектен. Изпълнението им – на границата със съвършенството. Всички думи са излишни. Не си бил там? Не си допускал по-сериозна грешка.
Виж снимки от концерта тук.
