Екипът на Metal World за пореден път ще гостува в предаването за концептуални албуми “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на Българското национално радио. То се излъчва всяка събота след новините в 21 часа. Ето я и темата на предаването за утре, 19-и март:

…2285-а г. Ескадрила подобни на дрон устройства, наречени nomac (noise machines  - машини за шум), кръжи над императорския дворец в Североизточна Америка, водена от главния nomac. Той контролира на дисплея си града и осъществява върховенството на изкуствения интелект. Никой няма право да слуша друга музика, освен създадената от nomac. Великата Северна империя на Америка, заела териториите на днешна Нова Англия, се управлява от Nafaryus и неговата свита. В далечното селище Ravenskill живее Gabriel, който притежава дарбата да композира и изпълнява музика, просто изумително. Роднините и близките на Gabriel, начело с брат му Arhys, командир на местните въоръжени сили, го подкрепят в бунта му срещу хегемонията на империята…

Така започва антиутопията, която ни разказват музикантите от DREAM THEATER в своя 13-и студиен албум. Идеята се заражда в китариста John Petrucci още през лятото на 2013-а година. След близо година работа той представя проекта пред колегите си от групата, а след това намират съмишленици в звукозаписната компания Roadrunner. Ето какво споделя John Petrucci в интервю:

“Идеята да направим концептуален албум тогава се прие много добре. Последният ни подобен проект бе преди 15 години (“Metropolis Pt. 2: Scenes From a Memory” от 1999-а г.) и имахме усещането, че е време да направим нещо ново в тази насока. Знаех, че най-важното на този етап бе да започнем с добре написана история. Исках това да е не само концептуален албум, а да направим цялостно представление, и за да стане това, историята трябваше да бъде двигател, да завладява слушателите. Имахме нужда от сюжет, фабула, персонажи, план, и каквото още се сетите. Близо година ми отне да съчиня историята преди да я представя на бандата. Много важен за мен момент бе да откроя ролята на музиката в повествованието, тя трябваше да има особено значение в сюжетната линия. Любител съм на фантастиката и фентъзи жанра, така че имах добри източници на вдъхновение. Гмурнах се направо в дълбокото и трябваше да работя много яко, пишех и преработвах всеки ден, докато се получи нещо убедително.”

Работният процес продължава с композирането на музиката, която е дело на John Petrucci и пианиста Jordan Rudess. Те представят сутрин идеите си на другите членове на DREAM THEATER в демо версия, през деня всеки обмисля своите партии и в края на деня и през нощта ги сглобяват.

Скоро след началото на работа John Petrucci и Jordan Rudess откриват, че се нуждаят от нова звучност и затова се обръщат към композитора David Campbell за подготовка на аранжиментите и оркестрациите с включването на пълномащабен симфоничен оркестър и три хора. Campbell е добре познат от съвместната си работа с Paul McCartney, Rush, My Chemical Romance и със сина си, певеца Beck.

Така се очертават контурите на мащабно произведение с впечатляваща продължителност (над 130 минути), в което особено предизвикателство е задачата на певеца James LaBrie: той изпълнява партиите на осем действащи лица, всяка със спецификата на персонажа си.