Може и да сме изчезващ вид, но, момче, няма да се дадем лесно! Хората, наели се със задачата да превърнат тази вечер в реалност, са живото, ходещо потвърждение – “Live & Loud” очевидно знаят как да оцеляват. Всъщност, макар и да звучи като крещяща хипербола, това тяхното е триумф, при това в няколко аспекта: те се появяват, те все още са тук и – крайно любопитно – обратно на здравата логика, продължават да измагьосват концерти като днешния. Asphyx. Бутикови рими за онези, които здраво са впили нокти в първоизточника. И вярват, че това е единственият начин.

Румънският квартет Concurrency In Knowledge не е сред най-забележителните живи актове – в тази връзка, нито пък студийни – но праволинейният им дет представлява приятно встъпление в бира (пред клуба) и шанс за добре познатите ни софиянци от Hyperborea да развеят флага на българския дет метъл гордо и високо (над румънския). Както и правят. Всички обаче са дошли за друго. Личи си.

Тук е моментът да отбележим – макар и леко нехайно – че не всеки е чувал за Asphyx. Колумб до Индия: от подобна перспектива публиката не е нищо по-малко от елитарна. От друга страна обаче – само се заслушай. Не, това не е публика, а тълпа. И, подобаващо за спецификата на дадената ситуация, тълпата е озверяла.

Asphyx са изроди. За всичките тези години ние тук – в “Metal World” – сме имали шанса да бъдем свидетели на не един и два екстремни концерта. Когато оставим чисто визуалния аспект настрана, след всички години и различни ери за дет метъла, Asphyx с лекота се нареждат сред по-тежките извращения, на които можеш да присъстваш. На моменти действително напомня бомбардировка. Сетивата ти са сдъвкани. Мисълта спира. Токът за малко да я последва. В песни като заглавната от “Death… The Brutal Way” или скорошни класики от почти безгрешния “Deathhammer” (“We Doom You to Death” е сред абсолютните гвоздеи на вечерта) холандците свалят глави. Толкова е шумно, че земята сякаш се движи. А новите парчета, доколкото е адекватно да ги наричаме “нови”, действително звучат адекватно до култови снаряди като “Last One on Earth”. Сетлистът е изключително балансиран, така че бавните дуум валяци да преливат в праисторически дет касапници и обратното. Asphyx се забавляват не по-малко от феновете си – Martin Van Drunen постоянно е усмихнат и не спира да комуникира с публиката. Отношението е искрено. Истинско. И взаимно трогателно.

На места се стоварва някой уродлив риф, тип Celtic Frost, на други – епични, бавни, милитаристични препратки към Bolt Thrower, но резултатът е стопроцентов Asphyx. Дебютът им на българска почва преди четири години вече не е фактор – тази група е създадена за ъндърграунд клубове. Въпреки че стените едва издържат, а кислородът не стига. Дет… по бруталния начин.

Виж снимки от концерта тук.