Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
THE FORESHADOWING
Автор: Warrior Of Ice
12 Април, 2016
THE FORESHADOWING

The Foreshadowing постепенно се превръщат в една от основните движещи сили в дуум метъла и с все по-напредничавите си издания чертаят уверено бъдещето на жанра. Преди шест години Metal World за пръв път представи бандата и уникалната ѝ концепция на българския фен, а сега отново имаме повод да се свържем с клавириста Francesco Sosto, за да обсъдим четвъртия им студиен опус и пластовете вдъхновение, които се крият зад него.

Поздравления за фантастичния нов албум! Сподели някои детайли около създаването на “Seven Heads Ten Horns”. Защо ви отне четири години да го завършите?

Благодаря ти! С напредването на годините ставаме по-взискателни към самите себе си и вече не ни удовлетворяват първите рифове, които успяваме да измислим. Това работеше по времето на “Days of Nothing”, но той беше първият ни албум и за него бяхме свободни да създадем каквото и да е. Сега сме начертали пътека, от която не можем да се отклоним и музиката, която тепърва композираме, трябва да е съобразена с всичко, което сме композирали в миналото. Затова отделяме толкова време, колкото е нужно, за да сме сигурни, че творбите ни ще са перфектно издържани според собствените ни представи. Има и друго: албумът можеше да бъде завършен и за три години, но повечето хора, които бяха замесени в него, не успяха да спазят определени срокове и това ни спъваше всеки път, когато се случеше нещо неочаквано. Ако сумираме всички непредвидени обстоятелства, не е трудно да си представиш защо ни отне четири години.

Как създавате музиката си? В репетиционната ли се случва, или всеки композира самостоятелно и праща идеите си на останалите?

Ползваме и двата метода, макар че напоследък залагаме повече на втория. По принцип Alessandro (Pace, китара) и аз сме основните композитори; често се ровим в личните си виртуални архиви за стари рифове, но в крайна сметка правим нещо съвсем различно. Специално за този албум започнахме с домашни демо записи, на които придавахме завършеност самостоятелно или по двойки. Накрая прецизирахме аранжиментите в репетиционната, като често добавяхме, променяхме или изкривявахме дадени пасажи от песните.

От музикална гледна точка това е вашият най-разнообразен и динамичен запис до момента. Той значително надхвърля ограниченията на готик и дуум метъл жанровете – дотам, че е трудно да бъде сравнен с каквото и да е. Това ли беше крайната ви цел, да създадете уникален стил?

Да създадем наш собствен звук ни беше цел от самото начало и вярвам, че с този албум най-сетне открихме начин да я постигнем. Както сам отбелязваш, искахме да направим албум, който да е извън нормата и който да съчетава елементи и подходи от миналото ни с нещо качествено ново. И дори в крайна сметка да не сме успели да създадем нещо изцяло наше, достатъчно удовлетворение ни носи фактът, че този път показваме на слушателя идеята за музика, която е отвъд стандарта “готик/дуум”.

Също така, ню ейдж елементите и грегорианските хорове са нещо, което ви придава много характер и подсилва емоционалния ефект на песните. Откъде идват тези влияния?

Ако искаш да направиш нещо отличително в метъла, разбира се, трябва да слушаш групи, които нямат нищо общо с него. Тъй като сме широко скроен състав, никога не сме имали проблеми с това. В допълнение към метъл нещата, слушаме и жанрове като неофолк, пост-рок, ембиънт и синт-поп. Важното тук е, че всички тези жанрове имат най-голям общ делител и той е разпознаваемото им мрачно настроение.

Това е първият ви студиен запис с Giuseppe Orlando зад барабаните. Той вече беше продуцирал част от творбите ви, но как се вписва в състава и какъв е приносът му?

Мисля, че Giuseppe допринесе много не само със свиренето си, но и откъм композиране и звукозапис. Той взе активно участие и двата аспекта, например написа част от музиката за “Fall of Heroes”, заедно с мен и Alessandro, и даде редица ценни предложения за аранжирането на албума. В допълнение на това, като звуков инженер присъствието му беше ключово по време на смесването и мастерирането в Hertz Studio, защото можеше да предложи полезни насоки за основния тип звук, който искахме за албума, без да пренебрегва нито един детайл. Като барабанист бих казал, че успя да съхрани собствения си стил и същевременно да го приспособи към нуждите ни. В началото не беше лесно, защото беше свикнал да свири доста различни неща в предишните си банди, но с времето успя да добие представа за нашия звук.

Можеш ли да разкриеш вдъхновението зад текстовете този път? На пръв поглед “Seven Heads Ten Horns” изглежда базиран върху Откровението на Йоан и Библията като цяло, но според мен има скрито, по-дълбоко послание…

Прав си. Основната му линия е взета от книгата Откровение от Новия завет, в частност глава 17, но истинската тема на албума е упадъка на Европейския съюз. Идеята да изберем ЕС като главна тема дойде от една статия в уебсайт, която посочваше, че символът на “майката на проститутките”, яздеща звяр със седем глави и десет рога, е бил използван за представляване на съюза. Например за честване на първите избори за европейски парламент през 1979-а, Великобритания пуска пощенска марка, изобразяваща жена, яхнала звяр. Задълбавайки в тази материя, установихме, че същият символ заема видно място в много европейски институции и предизвиква явни асоциации с жената от Откровение 17. От тази изходна точка развихме идеята на албума.

“Nimrod” е най-амбициозната ви композиция досега, но също така включва и много интересен символизъм. Какво обозначава бунтът срещу върховната власт? Това някакъв естествен човешки стремеж ли е?

Говорейки за Нимрод, една от фундаменталните теми в албума също е препратката към сгромолясването на Вавилонската кула, зад която се крие нашето разочарование от една идея, която вероятно е била родена от изцяло добри намерения: създаването на обединена Европа. Това е амбициозен проект, който кулата много точно символизира, а срутването ѝ е равносилно на разпада на Европа, особено напоследък. Ако се замислите, историята за Вавилонската кула има много сходства с историята на ЕС, най-вече в създаването на нещо прекалено голямо за всички хора в него. Впечатляващо е как объркването във вавилонските езици, започнало след срутването на кулата, напомня на комбинацията от езици, раси и култури, генериращи омраза, нетолерантност и расизъм. Да не говорим, че някои искат премахването на Шенгенското споразумение, което навярно ще е същото като колапс на самия Европейски съюз. В The Foreshadowing винаги сме използвали формулата чрез библейски метафори и символизъм да говорим за нещо друго, а именно за настоящето, както и за самите нас и цялото ни нещастно поколение.

Dan Swanö смеси и мастерира предишния ви албум, а този път се спряхте на братя Wisławski от Полша. Как протече работата с тях и какво търсехте като звук?

Те са професионалисти и допринесоха много, особено що се отнася до китарния саунд. Имаше някои малки забавяния с тях във връзка с финалния микс, но това не беше голям проблем. За нас най-важен беше звукът на китарите, баса, вокалите и барабаните; всичко останало като клавири, хорове и други детайли беше завършено от Giuseppe в неговото студио OuterSound.

Отново решихте да работите със Seth върху графичното оформление на албума, след като Travis Smith въздаде обложката на “Second World”. По-абстрактно и зловещо внушение ли беше целта?

Свързахме се с няколко художници и Seth най-силно се интересуваше от това да ни помогне. Този път мисля, че той беше категорично най-добрия избор, защото се бяхме изчерпали откъм идеи за обложката – някои от тях бяха твърде явни и тривиални. Познавахме Seth, защото сме работили с него и преди, и бяхме сигурни, че ще е в състояние да измисли някаква основна идея за обложка. Оставихме го да направи това, което умее най-добре, като само му предложихме някои елементи, които искахме да бъдат включени.

Минаха над 10 години от създаването на The Foreshadowing. Доволни ли сте от постигнатото до момента и как виждате бандата след още 10 години?

Като цяло бих казал, че сме наполовина доволни. От една страна сме щастливи, защото тези 10 години ни дадоха много поводи за радост – самият факт, че сме издали четири албума сам по себе си е нещо страхотно, а и участвахме в редица важни турнета и фестивали. Наред с това допуснахме някои грешки, цената на които все още плащаме, но си дадохме сметка за тях, едва когато анализирахме вече отминали събития. За съжаление, не сме гадатели и няма как предварително да знаем дали един избор е правилен или грешен; можем единствено да разчитаме на собствения си разум. Но понякога рационалните избори не са достатъчни и зад ъгъла винаги се крият непредвидени обстоятелства. Как се виждаме след 10 години? Добър въпрос, но нямам представа. Доколкото зависи от нас, смятаме да продължим колкото се може по-дълго, но това зависи и от много други фактори… Музикалният пазар днес става все по-озлобен и банди като нашата са под постоянен риск от внезапна смърт. Ще видим какво крие бъдещето.

Смяташ ли, че все още има надежда за човечеството, или трябва да се случи някакъв катаклизъм, който да ни отвори очите? Самоунищожението част от нашата природа ли е?

Напоследък виждам как човечеството оскотява и става все по-нетолерантно. Минаваме през епоха на упадък и това засяга всички, но най-вече невинните. Най-трудно е за онези, които не могат да се защитават, а това е нещо съществено в толкова трудни времена. Мислите ни са отправени най-вече към изостаналите, слабите, беззащитните… и се надявам, най-вече заради тях, че един ден в недалечното бъдеще наистина ще има катаклизъм, който да рестартира всичко.

Записахте великолепен кавър на “The Rains of Castamere” – според нас най-добрия, който е правен изобщо. Смятате ли да го издадете на физически носител някой ден – може би като бонус парче?

Това е много добра идея, ще видим какво може да се направи. Винаги искаме да дадем всичко възможно на феновете си, стига и те да са готови да ни подкрепят адекватно – иначе всеки проект би бил загуба на време.

Успяхте ли да организирате собствени турнета през последните години? Знам, че това е една от целите ви от доста време.

Да сме на турне е една от постоянните цели на бандата; това е нещо жизненоважно за всеки музикант, така както въздухът и храната са важни за всеки човек. Проблемът е, че храната и въздухът са оскъдни и освен нас има много други гладни банди, така че можеш да си представиш за каква свирепа конкуренция става дума. Очевидно продължаваме да се опитваме да организираме турне, но трябва да призная, че това не е никак лесно и има много препятствия. Така или иначе, работим по въпроса и ще видим какво ще се получи.

Какво представлява метъл сцената в Италия днес? По-добре ли е или е по-зле в сравнение с времената, когато тепърва започвахте?

Италианската метъл сцена е същата като винаги – жизнена и плодородна, с много забележителни банди. Ако нещо се е променило, то е музикалният пазар, който постоянно се влошава и затруднява прогреса на много италиански групи. В допълнение на това, ние не се радваме на голямо професионално признание в чужбина, което прави нещата още по-трудни. Смятам, че трудът на една банда не бива да се оценява на база на нейния произход, а само на база на таланта ѝ. И без това вече съществува твърде много расизъм в човечеството и не разбирам защо той трябва да намира път и в музиката.

Благодаря ти за отделеното време! Наистина оценяваме музиката ви и нямаме търпение да ви видим на живо в България.

Благодаря за подкрепата, надяваме се да можем да свирим в България скоро! Doom on!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт