Аз ли бъркам или Civil War свириха час и двадесет минути? С биса. Всъщност без него беше точно един час. И докато спор за точността на организацията и тайминга не може да има, цялостната атмосфера в клуб Joy Station беше изключително интригуваща. Говорим за перфектно лъснат клуб, с голяма зала, изпълнена с масички (от онези кръглите, високи такива, с бар столчета до тях), сервитьори, събиращи празните чаши от вече споменатите масички и млади хубави девойки в къси роклички, правещи промоция на ирландско уиски. Признавам, чувството на влизане в залата да ти подадат чаша с две глътки уиски в нея, ей така, за добре дошъл, беше изключително приятно. Препоръчвам го за повече метъл концерти.
Абстрахирайки се от нетипично лъскавата атмосфера, организацията на концерта на Civil War беше безупречна. Предварително обявените часове за започване на бандите бяха спазени, сцената бе видима и много приятно разположена, звукът беше на ниво. Разбира се, за последното винаги има забележки (като липсващи клавири), но бяха приемливи в сравнение с кошмарите, които българският фен е преживял.
Първи на сцената разбиха българите Yuvigi. Младите, много енергични момчета създадоха една приятна рокаджийска атмосфера, съпроводена от парчета на английски и български. Уви, явно несвикналата с този тип клубове публика още се луташе и чудеше къде да застане, как бирата е толкова скъпа и сега на метъл концерт ли сме или нещо се е объркало. Въпреки невъзможността на публиката да се концентрира, Yuvigi изкараха абсолютно професионален 40-минутен сет, правейки всичко възможно да привлекат слушателите на своя страна с комбинацията си от модерен рок и български народни мотиви.
След наистина кратка и много добре подредена почивка, в девет часа на сцена излязоха гърците от Fallen Arise. Атиняните бяха претърпели 15-часово пътуване с влак от южната ни съседка, но не показаха и капка умора от преживяното. Цялостната им визия говореше за мъжки състав, докато на сцена не се качи вокалистката им. Младата Spyla изглежда като най-добрата ви приятелка, която силно подкрепя печенето на сладки и пиенето на кафе, но всъщност е badass bitch, която пее в метъл банда. Сценичното поведение на гърците бе дълбоко заимствано от всички гиганти, следващи стереотипа “много мъже и една дама”, но пък и музикално не бяха изпуснали да се поучат от колегите си. Като цяло приятното им представяне бе засенчено само от масовия въпрос “Откъде дойдоха тези мъжки вокали, които чуваме, докато вокалистката мълчи?!” Явно бяха на запис, явно бяха на гост вокал, но неедин човек сподели чудене по темата. В крайна сметка гърците се зарадваха на българската публика и българската публика се зарадва на тях.
Дойде време и за Civil War. Шведите явно носеха американската тематика със себе си, която пролича не само в логото на бандата на заден фон, ами и в появилия се на първи ред американски флаг, любезно развяван от мили родни българи. Сетът им беше сдържан, без много излишна комуникация с публиката, но и с достатъчно уважение и обич към нея. Феновете бяха щастливи, музикантите бяха приканващи за повече отпускане и емоция, а масичките в клуба продължаваха да стоят странно на фона на музиката. Звукът беше качествен, въпреки неколкократните молби на Nils Patrik Johansson да му позволят да чува повече барабани, пеейки. Клавирите пак полипсваха, но пък вокалът беше тъй ясен, че даже можеше да се проследи какво пее. Групата наблегна на енергични песни, непропускайки най-известните си, като един приятел любезно сподели колко разбиващата “Braveheart” звучи като “пляс-пляс педалите, водно колело” на припева си. Парчето беше съпроводено от клипа си на видео стената зад бандата, придаващ допълнителен завършек към метъл атмосферата в лъскавия Joy Station. По средата на “Schindler's Ark” технически затруднения доведоха до абсолютното спиране на звука от сцената, което пък музикантите приеха като истински професионалисти и си я изсвириха отново от самото начало. След такъв момент, в който вече няма какво толкова да се обърка, групата се въздигна от тишината с много повече хъс, завличайки публиката със себе си. След час сериозно свирене, точен при това, бандата се оттегли в очакване на писъци от публиката да ги извикат за биса им. Той започна с известното “Bay of Pigs”, изсвирено по най-добрата причина на света: “We have a video for this song, it has more than one milion views on Youtube, so we are going to play it for you...” - почти точен цитат. Публиката избухна, последва и “I Will Rule the Universe”, съпроводена от кадри, отразяващи Наполеон на видео стените. Да, видео стените бяха три.
Civil War завършиха с дълбок поклон и обещание, че ще се видим на бара. Това предизвика феновете да забравят колко скъпа била бирата и да изпият по някоя, чакайки петимата да излязат за мечтаните автографи и снимки. Което се и случи в тази хубава съботна вечер.
Феновете останаха доволни, а бандата хареса българската сцена. Какво повече да иска човек от един концерт?
Виж снимки от концерта тук.
