Astrakhan? Кои за бога са Astrakhan?! Мълчание. И огромен пропуск – съвсем скоро ще разберете защо.
Това е една тотално безизвестна млада банда от Ванкувър, която изплува от бездънния ъндърграунд на прогресив/слъдж сцената. Толкова безизвестна, че страницата им във Facebook има по-малко харесвания дори от Брадата на Трой Сандърс от Mastodon. Но всичко това трябва да се промени, и то възможно най-скоро. Защото след трите EP-та, издадени след 2012-а, тази година канадците теглят печелившия билет от тотото, имащ пълния потенциал да ги изстреля от дъното директно до върха. “Reward in Purpose” не е само лична победа. Освен най-доброто, което Astrakhan са създавали някога, това е и едно от най-силните модерни метъл издания през последните месеци. Жалко е само, че му липсва поле за изява.
Всичко изглежда някак познато, майсторски изпипано и премерено – последната дума, която идва наум е дебют. “Reward in Purpose” звучи като поредния запис на група с дългогодишен опит. И ако поне всяка трета банда имаше такъв първи албум, то вместо поп, във всички кафенета щеше да се слуша слъдж... но, уви. Ванкувърците обаче не си играят на дребно и зашеметяват още с откриващата 10-минутна песен с името “Omajod”. Веднага изникват куп сравнения, сред които на първо място Mastodon и Baroness, също и Cynic, Cult of Luna и още куп подобни групи. Но Astrakhan са по-различни, защото добавят и нещо свое, което ги отличава ярко. Успяват да направят фюжън от изброеното, но го смесват с алтърнатив рок, психеделик и стоунър влияния. Трудно е да се опише, но определено е смело и запомнящо се. И да, музикално погледнато “Turgid Waters” наистина си е чист Mastodon, но вокалите променят цялата концепция. След краткия инструментал “Of Sage and Other Herbs”, “The Traveler” още повече затвърждава усещането, че чуваме нещо много познато, но представено по съвсем нов начин. Присъстват както тежки рифове и прогресарски моменти, така и мелодични сола и разтреперващи вокали. Става ясно, че едно слушане далеч няма да е достатъчно – пластовете са твърде много. “Rabbits” започва с кристално ясно и прочувствено соло, бавно градирайки към вече познатата схема на редуване на тежки и мелодични партии. След нея “Microcosmic Design” се оказва най-енергичното парче до момента, в което изпъкват най-вече техничните барабани и, за пореден път, хипнотизиращите вокали на Rob Zawistowski. Нежният и ефирен инструментал “Forgetfulness” предвещава края, поставен от “Hand on the Stone” – отново стилово комплексна, емоционално наситена и многопластова композиция. Единственият минус в случая е, че всичко приключва някак незавършено и с отворен край. Но може би така е трябвало. Във всеки случай, когато си пуснете албума на “repeat”, няма да приключи още дълго време.
“Reward in Purpose” е заглавие, което пасва повече от перфектно на музиката си. Когато имаш цел и направиш всичко по силите си за нея, накрая усилията винаги се отплащат. И когато си решил да стигнеш върха, можеш да дадеш заявка за това дори с първия си опит, стига да го искаш достатъчно силно. Щом Astrakhan постигат това още с дебютния си запис, можем само да гадаем на какво още са готови. Дано предсказанията се сбъднат.
