Thousand Foot Krutch са от групите, с които се свиква: знаеш, че съществуват и понякога слушаш някои техни тракове. А това не го казвам като упрек, дори напротив. Те много години задържаха своето положение, като при всяко издание имаше нещо готино за слушане. А обикновено такива групи или се видоизменят до неузнаваемост, или изчезват.
Но TFK са още тук и дори смея да твърдя, че с времето стават по-добри. Музиката им е по-умерена, преценена, но пак хващаща и приятна. А отвъд това ги има и добрите парчета, които вече не звучат като случайност. Новият им запис удържа тази позиция напълно оправдано.
“Exhale” е до известна степен смислово продължение на предишния “Inhale” (ти да видиш). Също е по-интересен, защото не се страхува от малки промени. Цялостното звучене е по-мажорно и/или надъхващо, дори в християнско-мрънкащите моменти (които или не са досадни, или съм свикнал). Атмосферата, която се създава, е между хард рока и кънтри музиката. В този композиционен план няма нищо извън типичната за групата структура, освен реформата в звученето и малки прогресив добавки на места. Последните две много помагат за освежаване на музиката тук, че чак минава в зоната на радиофрендли рока, но в добрия смисъл. Смеската дава резултат, а че няма дълбока и емоционална балада, в която се търкаля трупа на Адел, е направо похвално. За продукцията може да се каже само очакваното: чъгове тракат приятно, дефтонове хапят, а басове експлодират. И така навътре в албума, до момента, в който самият траклист експлодира с няколко хита един след друг. Това не изключва присъствието на пълнежоподобните песни, осезаемо по-слаби от заобикалящите ги, но ненатрапчивостта на изданието прави дори тях минимум слушаеми. Сиреч: тоя диск може да го оставите в четеца и дори да почне наново, едва ли ще ви подразни. Най-много да прескочите до яките парчета. И това е супер: нека се запълни тая ниша, че вече твърде много псевдо-групи се правят на креативни, а други заемат визията на пост-рок-поп жанра. Когато се прави музика, трябва да е ясно какво се прави и защо се прави. И ако има нещо, което не може да се отрече за TFK, това е, че никога не са губили тази представа. Така докато разни групи са “експериментирали”, състави като този са се развили в силните за тях сфери. Резултатът е налице: приятен, слушаем, зареден с хитове албум, вместо упадък от известно име. Не е сложна формула.
“Exhale” с една дума може да бъде описан като “готин”. Той е от типа албуми, които биха зарибили някого по група. Макар да не е по-тежък като ранните им творби, той се справя много добре с позицията си. Ако ви се слуша зарибяващ и свеж хард рок, който да става за въртене – ето ви вариант.
