Rage са една от тези групи, които колкото и пъти да падат, винаги се изправят отново. Със своята завидна и неизчерпаема енергия, триото владее немската пауър метъл сцена вече цели 32 години, макар и за пореден път с нови промени в състава. Всъщност това не е изненада за никого, предвид факта, че бандата винаги е била Peter “Peavy” Wagner и компания. А както знаем, вокалният титан е безкомпромисен както по отношение на музиката, която записва, така и по отношение на нейното качество.
“The Devil Strikes Again” по никакъв начин не е изключение от правилото, дори напротив – албумът носи усещането за завръщане към корените на типичния суров олдскуул звук. Дори самото заглавие сякаш цели да намекне, че макар и след раздялата с Victor Smolski и Andre Hilgers, “дяволът” е все така неумолим в своята “ярост”.
Oткриващото парче, носещо името на записа, атакува с безмилостен устрем, готов да разсее всяко безпочвено съмнение около възможностите или формата на групата. Именно тук се откроява ясно фигурата на Marcos Rodriguez, който има нелеката задача да замести китарния виртуоз Smolski. Мощните рифове, съчетани с мелодична солова партия, служат като своеобразно представяне и същевременно отправят обещание за още по-интригуващо разгръщане по-нататък в тавата. Следващите “My Way” и “Back On Track” определено подсилват това усещане, като отново ни правят свидетели на типичния Rage звук, както и на чудесните гласови умения на Peavy. Като представител на не толкова агресивните композиции тук се явява “The Final Curtain”, изпъкваща с повече мелодичност и заразителен припев. Темпото продължава с малко по-прогресив звучащата “War”, отвеждайки ни до една от най-открояващите се песни, а именно прекрасната “Ocean Full Of Tears”. Тя събира всичко, което изгражда образа на Rage: траш елементи, прекрасни вокали, галопиращи рифове и мачкащи сетове на бараните. Няма време за почивка – следващия безкомпромисен удар нанася яростната “Deaf, Dumb And Blind”, готова за пореден път да отприщи мощта на немската машина. В “Spirits Of The Night” отново ставаме свидетели на китарните умения на Marcos, както и на постигнатия синхрон между музикантите. За разлика от скоростните резачки, през които ни превежда албумът, “Times Of Darkness” е наситена с повече насечени и монотонни ритми. Закриващата “The Dark Side Of The Sun” на свой ред се откроява с интересни вариации във вокалните партии на Peavy, давайки ни да разберем, че все още има с какво да ни изненада.
Суров, яростен и всепомитащ – това е новият Rage. А вливането на свежа кръв определено се усеща в устрема и енергията, които струят от цялата атмосфера на албума. И макар в променен състав, бандата все така ни поднася порция първокласен хеви метъл, гарнирана с много нестихващ ентусиазъм. Можем само да се надяваме, че това ще продължи и занапред.
