Напук на кметълски истории, политизации и мятане на словесна кал от един към друг общински (бивш и настоящ) лагер, Каварна Рок Фест 2016 e вече в историята. Позакъснелият анонс на групите за новото издание на фестивала внесе допълнителни съмнения, че той изобщо ще се състои, но те се оказаха напразни.

И все пак, ето ни отново тук – съпричастни към масата пържещи се под юлското слънце рок фенове, утоляващи жаждата си с разредена бира. На пръв поглед всичко е постарому – след няколко рокади в наредбата за обществения ред, къмпингът отново заема тревните площи, тениски-ментета на изкуствено високи цени ограждат водещата към стадион “Калиакра” улица, а плъзналите пред главния вход фенове негодуват спрямо озвучителите на хранителните съоръжения, разменящи си една и съща флашка с хитове на AC/DC.

Това е и част от чара на тазгодишното събитие за българската рок столица, преминало под опеката на Loud Concerts. Удряйки поредно яко рамо на фестивала, организаторите поканиха свеж подбор банди, изненадвайки ни приятно с набиращите популярност тунизийци Myrath и шведските мелодет класици Soilwork. Класиците Therion поеха симфоничната част от програмата, маестро Axel Rudi Pell ни посети отново след цяло десетилетие, а Tobias Sammet загърби Edguy и ни пренесе в магията на метъл операта Avantasia.

 

I

Ритмичната музика на E-An-Na дава началото на първия ден на феста. Румънците се представят с добре обиграна част от репертоара си, навяваща повече асоциации със скандинавски фолк метъл, отколкото с балкански ритми. С богат асортимент от фолклорни инструменти, шайката на Andrei Oltean привлича вниманието на  феновете, напуснали удобните сенки.

Софийските маниаци Odd Crew ни жигосват с енергиен заряд от “Mark These Words”. Резачките “My Enemy”, “Bury the Sorrow” и “Dead Man’s Eyes” са добре дошли за феновете на групата, които продължават да определят Odd Crew като гордо допълнение към феста, дълго време след слизането на Васко Райков и колегите му от сцената.

Езическите трели на Varg ни връщат обратно в реалността, за да видим как немската група се прави на по-фолклорна и по-гримирана версия на Children of Bodom. Инцидентна пауза заради повредени барабани позволява на групата да вдигне наздравица с качили се на сцената фенове. Сетлистът приключва с ударните “Guten Tag” и “Rotkаeppchen”, след които Varg се оттеглят за заслужена почивка.

За разлика от последното си гостуване у нас, Therion разполагат с голяма сцена, която отново едва побира симфоничния спектакъл на Christofer Johnsson. Без да губят време, шведите откриват с бисовата “The Rise of Sodom and Gomorrah”, в която Thomas Vikström е подгласян от дъщеря си Linnea и сопраното Chiara Malvestiti. Баладичната “Lemuria” разпява публиката и извиква гора от ръце; в “Typhon” Linnea компенсира липсата на Snowy Shaw с харш вокали, а Thomas влиза в ролята на Mats Leven в “Son of the Staves of Time”. За щастие, Therion акцентират на класики от “Secret of the Runes” и “Theli”, вместо нa последните си два албума. След задължителната “To Mega Therion”, групата се сбогува с феновете, не спиращи да скандират името на любимците си.

След 11-годишно затишие, шайката на китарния виртуоз Axel Rudi Pell дава заявка за класическо хард рок шоу. Харизматичният Johnny Gioeli не спира да търчи из сцената и да приканя многохилядната тъла да пее редом с него по време на “Fire”, “Fool Fool” и “Strong as a Rock”. Сякаш за последно, Johnny пее вечната “Oceans of Time”. За съжаление, не чуваме модерното ѝ продължение “Dark Waves of the Sea”, но епичните парчета са компенсирани с медли от “The Masquarade Ball” и “Casbah”, поети от цял стадион. По време на баладата “The Line”, прекалили с алкохола фенове спретват мини-мошпит (?!), но “Rock the Nation” бързо ни връща към идеята зад ARP – мелодичен рок, оставящ трайна следа в съзнанието. Без съмнение, такава е идеята на Axel и Johnny, докато напускат сцената на фона на хиляди жадни за още музика уши. И също така без съмнение, ARP ни печелят до живот.

 

II

Вторият ден на Каварна Рок Фест 2016 започва с déjà vu – още пристигайки на стадиона, чуваме, че Tiarra бележат второто си гостуване у нас с бленд от същия симфоничен готик, с който участваха на “Battle of the Bands” преди две години, а богатият на струнна окраска двоен албум “X” взима превес в сетлиста.

Със швейцарска точност, Last Hope запретват ръкави и успяват да съберат доволна тълпа, върху която да изсипят дозата си безмилостен хардкор. Залагайки както на класики, така и на актуални парчета от “Chain Reaction”, момчетата ни предизвикват мошпит и дори wall of death, по време на които садистичната усмивка не слиза от лицето на Алекс Бояджиев.

За разлика от измъчените от слънцето фенове, Myrath плуват в свои води. Съчетавайки ориенталска музика с рифовете на Kamelot, тунизийците откриват с хитовия сингъл “Believer” от все още горещия си опус “Legacy”. Zaher Zorgati се разпява с гръмогласни и мелодични вокали в духа на Rusell Allen (Symphony X). Истории за фанатизъм (“Get Your Fredom Back”), фентъзи (“The Unburnt”) и царството на мъртвите (“Duat”) оживяват от сцената на стадиона, а неочаквано голяма част от публиката танцува в такт с близкоизточните мотиви на Myrath. С обещание за скорошен концерт в София, групата се оттегля в полза на Soilwork.

След бърза поправка в поставения накриво декор с обложката на албума “Тhe Ride Majestic”, адската машина на Bjorn “Speed” Strid атакува с мелодичен дет метъл, издържан в най-добрите традиции на жанра. За първи път чуваме и неизправност в отличните чисти вокали на Bjorn, причинена от недостатъчно усилен микрофон. След заглавното парче от актуалната тава и “Death in General” обаче пред сцената се води битка за оцеляване, насърчавана от самия фронтмен. Именно той дирижира wall of death под звуците на “Overload”, докато китаристите David Andersson и Sylvain Coudret кръстосват сцената, за да не изпуснат някой детайл от мелето. Слагайки край на първото гостуване на Soilwork у нас, “Stabbing the Drama” ни оставя със желание за второ такова... и не само.

Дебютът на Avantasia на родна земя вместо поредното шоу на Edguy намира Tobias Sammet в компанията на цял куп звездни музиканти: Amanda Somerville (Trillium), Michael Kiske (Unisonic), Jørn Lande, Bob Catley (Magnum), Ronnie Atkins (Pretty Maids), Eric Martin (Mr. Big), Herbie Langhans (Sinbreed). “Продуцентът на всяка група” – Sascha Paeth, е на китарата редом до Oliver Hartmann, a верният му сподвижник Michael “Miro” Rodenberg придава необходимата клавишна нотка. И ако сингълът “Mystery of the Blood Red Rose” дава плах старт на спектакъла, то Ronnie Atkins предизвиква фурор с енергичната “Invoke the Machine”. Абонираният за всяка метъл опера Kiske пее “Avantasia” с хористи от цялата публика, а включванията на Tobias в “The Scarecrow” и “Twisted Mind” напомнят за златните дни на проекта. Amanda замества Sharon den Adel (Within Temptation) и влиза в дует с Kiske по време на “Farewell”, за съжаление помрачена от все същите проблеми с озвучението (високите вокали на места дори се губят). “Reach Out for the Light” предшества готическата “Draconian Love”, изпълнена с Herbie; 12-минутната “Let the Storm Descend Upon You” е грандиозен финал между Jørn и Ronnie Atkins. Бисът идва с хита “Lost in Space”, a знаковото дуо “Sign Of The Cross” / “The Seven Angels” напомня защо първият двоен опус на проекта се счита за най-успешната метъл опера и до днес.

След финала, Avantasia благодарят за посрещането на фона на тематична заря, подходяща за едно истинско звездно шоу. И докато все още не смеем да прогнозираме дали тенденцията за фестивал с по-непознати групи ще се запази, то поне сме сигурни, че споменът за този ще трае дълго, и се надяваме на още много музикални приключения.

Виж снимки от фестивала тук.