Ревюта
Група: Elis      Албум: Catharsis      Автор: Brizeida      Декември, 2009

 

За почитателите на сносния готик метъл едва ли името Sabine Dunser ще отекне в съзнанието, непредизвикващо импулсивна асоциация - колкото на трагична смърт, толкова и на безумно красива и гласовита еуфория, която познаваме благодарение на формацията Elis от Лихтенщайн.

Интернационалната банда, сътворила прекрасни готик диаманти като нежните, но наситени “Anger, Come To Me” и “Der Letzte Tag”, зарадва 2009-та година с нова тава, наречена “Catharsis”. Признавам, че откакто чух заглавието, не можех да озаптя напиращото усещане, че албумът ще представлява истинско емоционално пречистване за групата от нелеките дни след кончината на предишната им вокалистка, но и сигурен знак, че вдъхновението е намерило нов пристан. Очаквах с нетърпение да се потопя в този свеж и, смея да твърдя, досега непознат в музикално отношение свят на Elis.

Пускам си първата песен “Core of Life” и веднага ме побиват тръпки. Ангелски тръпки. Смелите вокали на Sandra Schleret (Dreams of Sanity, Siegfried) не ми оставят избор, освен да се заслушам внимателно в текста. Избърсани сълзи, нощ... и така желаното ново начало. Ясно е защо старото няма място тук. Отекват по-тежки китарни рифове и енергични барабани. Възраждането не само е започнало, но е категорично - следва “Twinkling Shadow”, където с дет вокали се включва басистът Tom Saxer, нажежаващ атмосферата до степен, в която чувствам нужда да бъда спасена от воина, чиято история чувам след минути. Но там не ме чака мир. “Warrior’s Tale” ме отнася някъде, където не чувствам земята – под звуците й мога да бъда само свидетел на една непрощаваща тъмнина в душата. Собствената смърт е свободата, чакана от воина, избавяща го от мъката да си спомня за всички животи, които е отнел. Посветената на покойната Sabine Dunser композиция, озаглавена “Des Lebens Traum - Des Traumes Leben”, поставя забележителни китари и неочаквани мелодични линии, подкрепени от живата и емоционална изповед на женския вокал. Зарибяващо. Преди да премина към следващата песен, пускам тази отново - не издържам да не повторя началната мистична мелодия! Интересът ми се засилва, когато осъзнавам, че “I Come Undone” е кавър, придобиващ тотално нов цвят, благодарение на таланта на Sandra. “Firefly” пък се отличава със завидна доза заряд - магията е вътре в нас, както става ясно и от идеята на текста. Помислих, че вече не ме очакват изненади, но “Morning Star” се запечата в съзнанието ми като своеобразен химн, придаващ нов смисъл на връзката между безсмъртното и тленното. “Das Kleine Ungeheuer” пък елегантно загатва, че не е възможно да бъде заличен споменът - той остава, ние винаги оставаме, но под различна форма. Забелязвам, че три песни ме делят от края на албума и някак инстинктивно ми става горещо - иронията е, че “Mother’s Fire” добре обгръща настаналата у мен топлина. Какво сме ние, освен именно деца на огъня? Отново се сещам за заглавието “Catharsis” и моментално в ума ми изниква образът на феникса - мистичната птица, въздигаща се за нов живот от пепелта. И защо след това да не последва нежната “Rainbow”, проповядваща не друго, ами вярата в съдбата и личния подем? Разбирам, че не е случайно завладяващото “move оn” в последната творба “The Dark Bridge” - наистина е време да продължим с живота си, като не забравяме, че оковите полагаме сами.

Катарзисът се случи. И с всяко слушане продължава да се случва. Пожелавам ви приятно пречистване!

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт