Ревюта
Група: The 69 Eyes      Албум: Back in Blood      Автор: Scion Of Storm      Декември, 2009

 

Има една група, която доста харесвам, макар че ми е ясно колко е изтъркана, инструментално неинтересна и донякъде... нека кажем така, без да искам да прозвуча прекалено негативно – позьорска. Говоря за The 69 Eyes, които в последните си неща позабравят старите си корени и я карат на мейнстрийм подобие на готик рок. Тазгодишният “Back In Blood” на финландците продължава тази закономерност, осезаема най-вече в “Devils” и “Angels”.

Едва ли ще са много несъгласните с мен като кажа, че последният албум на господата 69 (говоря за “Angels”) беше едно безидейно разочарование за феновете. Самият аз предпазливо подходих към тазгодишното им издание с подбраните впечатления именно от него и с витаещите мнения, че не са мръднали особено от “ангелската” си сесия. Частично са прави тези мнения – The 69 Eyes продължават да тъпчат напред и по грешния за любителите на старите неща път. Само че го правят, поне в този случай, доста по-добре от изцепката им от 2007, и все още са съумяли да съхранят някакъв чар в цялата работа, макар и не чак толкова, колкото в инак също мейнстрийм “Devils” тавата си.

Както казах – по-добро от “Angels”, по-лошо от “Devils”. Сравнение със старите неща няма смисъл да правя, защото си говорим за съвсем различни категории атмосфера, макар и групата да е една и съща. Лириките? Е, вие си ги знаете – леко еротичен намек с флиртуваща подплънка, множество “вампирщини” и готическа (относително понятие с това звучене...) обстановка. The 69 Eyes, както най-често сме ги виждали. Имам чувството, че първата половина на албума е доста по-добра от другата. Или просто идва еднообразен след петата песен нейде, не мога да преценя точно. Факт е, че “Dead and Gone” e никак нелоша балада и ми е една от любимите песни от “Back in Blood”. Едноименната и тоталният хит от изданието според мен – “We Own The Night”, също са доста енергични и макар че сигурно биха се изтъркали след еди-колко-си слушания, звучат страхотно свежи. Нещо като “Feel Berlin” и “Devils”. “The Good, The Bad & The Undead” пък е шегаджийска и по-рок’н’рол песен, която, уви, слага за мен края на интересното като цяло в албума. Не ме разбирайте прекалено погрешно – и другите песни си имат чара, но предизвикват една лека реакция “meh!” у мен. “Dead Girls Are Easy” не е лоша песен, макар че клипът, който направиха по нея финландците, е близо до отчайващо зле. “Night Watch” и “Suspiria Snow White” са по-интересни “камъчета” от готик рок настилката – две коренно различни като настроение и темпо песни, които леко посъбуждат сетивата, задрямали в по-късната част на албума. “Eternal” като цяло е парче, достойно да закрие албума - типичното епилогично такова, което слушателят би очаквал. Разчитаща главно на симфонични забежки и акустични партии, крайната глава на новото леко готическото книжле, което Jyrki 69 и ко. ни предлагат, затваря и тази страница с баладичност.

Общо взето The 69 Eyes продължават да са противоречиви. Както казах – няма смисъл да търсим или правим паралели с нещата от “Paris Kills” надолу, защото ще разглеждаме две различни, тотално различни класи. Не знам каква оценка да сложа в крайна сметка на този албум. Хубавото е, че макар мейнстриймът да навлиза в Очите /или обратното/, те съумяват да предложат все още нещо интересно – макар и това да са 4 песни от 12. Дано все пак в следващата си тава финландците демонстрират поне лек завой към старото си, стабилно готическо и някак по-мистериозно звучене. За нас остава само да се надяваме, макар и изгледите да не са никак позитивни, наблюдавайки последните пет години в кариерата им.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт