Ревюта
Група: Eternal      Албум: The Berserk's Legions Defiance      Автор: MetallicaAntiFan      Декември, 2009

 

Французите винаги са били известни майстори в правенето на любов, синьо сирене, червено вино и автомобили. Имаше обаче един музикален сектор, който през годините винаги оставаше в сянката на други съседно разположени екстремни територии, или казано по-просто – на петлите им куцаше метъла. В последните години това твърдение бе сериозно оборено. Както си спомняте, преди около година Gojira се възкачиха на металния трон на Франция, а и не само там – те добиха световна популярност. Тази малки формации с големи амбиции разтърсиха европейската сцена, а музиката им се оказа доста самобитна и качествена. И тъй като не успяхме да чуем албум от титаните Morbid Angel, на тяхно място се появиха франсетата Eternal. Не че Eternal са добри колкото Morbid - просто тяхната музика е силно повлияна от флоридетските икони и адски ми напомнят на тях. В нея можем да чуем онази злокобна атмосфера, която присъства в “Gateway To Annihilation”, плътното двукасие на Pete Sandoval и величествените като обелиск рифове на Trey Azagthoth.

Каквото и да си говорим, в “The Berserk’s Legions Defiance” има толкова много Morbid, че ако чуете песните, без да знаете автора, направо може да се припознаете с тях. Състоящ се от осем агресивни парчета, дебютът на французите е като сатър между очите на всички фенове на олдскуул дет метъла. Записът е адски люта сеч и това се забелязва още с началната вратотрошачка – “Berserk”. Класически дет риф, константен бластбийт и мощен гръм, след които Matth започва да проповядва какви ли не сатанистки заклинания, дават началото на агонията. Подобна формула е използвана и за “In Nomine Domini” и “Elemental”. Времетраенето на песните в албума е доста над средното – обикновено между пет и шест минути. Четвъртата поред песен е една от най-кратките – малко под три минути, които са напълно оправдани, заради злобарската скорост, с която квартетът кове своята композиция. Тук обаче на моменти темпото е непосилно за тях и затова има и лек преход към средна скорост, даваща им възможност да отдъхнат. След това отново започва блъсканицата, която мигновено се превръща в един от шедьоврите на този запис. Следващият трак е като обсебен от Сатаната. В “Yog-Sothoth” темпото е бавно и мъчително, вокалите - дрезгави и отчасти хорови, сякаш изпяти от самия дявол, около когото преданите му демони разгневено продират гласните си струни. Ще послева парчето “Tetragramaton” - традиционен валяк, изсвирен в най-добрите традиции на стила и гарниран с болнав барабанно-китарен картеч. След него настъпва двуминутно интро към епилога на албума – “Eternal Conviction”. Убийствено темпо, китарни надбягвания и злокобни барабани, набивани със силата и прецизността, с която джудже-ковач изработва нагорещената си брадва, слагат край на този невероятен епос, способен да накара всеки слушател да се чувства безпомощен пред мощта на неговите създатели.

Съмнявам се да има фен на дет метъла, който да не очаква с нетърпение новата творба на Morbid Angel. И докато това стане, аз ви препоръчвам да чуете “The Berserk’s Legions Defiance”, отлично запълващ празнотата, която дет иконите оставиха след себе си. Сега ни остава най-мъчителното – да чакаме...

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт