С настъпването на декември идват и новогодишните празници, на които хората обикновено си пръскат търбусите от ядене. Тези, които ще ви представя сега, са подранили с пиршествата, но това не означава, че сготвеното от тях е противоречиво. Всъщност имаме американо-шведски звезден проект, а главният готвач в този квартет е добре познатият на много ъндърграунд фенове Kam Lee, който няма нужда от представяне. Помощникът му също не е никак безизвестен - Rogga Johansson е свирил в много големи шведски дет банди, сред които Edge Of Sanity, Demiurg и Paganizer. Основното, с което изпъкват Bone Gnawer, са именно тези двама музиканти. Другите двама са ми напълно неизвестни, но няма да е етично да не ги спомена - това са ударникът Morgan Lie и втората китара в тима на тези касапи Ronnie Bjornstrom.
И тъй като Коледа наближава, аз реших да се сдобия с подарък по-рано. Развълнуван и изгарящ от нетърпение, хващам “Feast Of Flesh”, разопаковам го и какво виждам – човек, разкъсан от куки! “Чакай малко, бе!” - казвам си аз – “Та това причлича само на една обложка – “Severed Survival” на Autopsy, само че по-модерна, нали живеем в света на технологиите...” И така, превъзбуден още откакто видях артуърка, нямам търпение да чуя музиката в записа, защото ако е такава, каквато е и обложката, то това би бил най-хубавият ми коледен подарък. Пускам диска и тъй като първоначално бях буквално фраснат, бих определил записа като смесица между консервирания звук на шведския дет метъл от първия Bloodbath и мръсния груув на по-горе споменатите американски икони. Изцяло вдъхновен от филми на ужасите, разпаряния и всякакви касапски изкуства, албумът представлява олдскуул гор дет, който ще е като златно яйце за всеки екстремен фен, ценящ старата школа. И съобразно поговорката “бързата работа - срам за майстора”, целият запис преминава от бавно в средно темпо с опростени композиции и рифове, звучащи като ръждясали панти. Всичко това се гради върху основата на ритъм секцията, която представлява стандартни барабани и пръдлив бас. Вокалите, от друга страна, ми напомнят на пеняща се сяра. В тази секция обаче има и гост вокали, които, като икони на гор движението, правят този албум ценителски. Това са Killjoy (Necrophagia) и Jose Dopico (Machetazo). А какво за лириките? Ами, спокойно можете да изградите очакванията си чрез обложката, която красноречиво подсказва каква е основната тема, зачекната в албума. И макар че не винаги се бъхтят да са бързи колкото Cannibal Corpse, Bone Gnawer са като нож с две остриета – скорост и агресия, а песните “Make You Die Slow,” “Hatchet Face,” “Defleshed and Skinned,” “The Lucky Ones Die First,” “Anthropophagus Beast” и “Cannibal Cook-Out” доказват това напълно.
Както казах, “Feast Of Flesh” е златна мина за дета тази година – не е свръх техничен, не е претенциозен, камо ли пък авангарден. Просто един компот от вътрешности, който доказва, че ранните творби на Autopsy все още държат влага в дет метъла. Всъщност, записът е много хранително разнообразен, така че ако не сте почитатели на човешката плът, то може да пробвате свинското месо в него, или друго такова по ваш избор. Едва ли дебютът на Bone Gnawer ще се задържи на повърхността колкото “Severed Survival”, но при всички положения няма да сбъркате, като му хвърлите едно ухо.
