Три години бяха необходими на най-голямата траш банда на Земята да нанесе юбилейния си, десети студиен удар. През този не особено кратък времеви период Slayer си скъсаха задниците от концертиране и по никакъв начин не показаха признаци на умора или намерение да спрат с музиката. За четиримата величината “време” не играе кой знае каква роля. Да, те са по-стари, по лицата им се е появила някоя и друга бръчка, но в очите им продължава да гори онзи добре познат пламък, предупреждаващ ни да се пазим. Защото те са жадни за още и още... кръв!

Очаквано или не, в паузата между “Christ Illusion” и “World Painted Blood”, на Slayer беше връчена престижната награда “Грами” и изглежда щатските касапи най-после получиха напълно заслуженото признание извън ъндърграунд средите. Сега можем да отчетем още по-масова истерия от факта, че легендите се завръщат с нова творба, а очакванията ни са огромни, което е разбираемо след изключително силните им два албума от това десетилетие. Бъдете спокойни, “убийците” нямат намерение да ни разочароват. “World Painted Blood” е точно това, което един фен би желал да чуе - зверска тресня в най-добрите традиции на квартета. Макар да се изговориха немалко противоречиви мнения относно качеството на албума веднага след появата му в Интернет, трябва да бъде ясно, че недоволни винаги ще има. Капризите на псевдофеновете са нещо, от което абсолютно се абстрахирам и с цялата си увереност мога да заявя, че пред нас стои чист Slayer. Не можем да очакваме повече музикални нововъведения от групата. Времето за революция отдавна отмина, а това, за което редовите почитатели си мечтаят, е траш ветераните да продължават да колят с всичка сила. И те го правят.

“World Painted Blood” е записан на два пъти в Лос Анджелис. Първият - през октомври 2008, а вторият - от края на януари до март тази година. По продукцията се е потил главно Greg Fidelman, но в работата зад пулта се е включил и Rick Rubin - човекът, ошлайфал шедьовъра “Reign In Blood”. За разлика от “Christ Illusion”, който имаше модерен, мощен и чист саунд, “World Painted Blood” звучи режещо и олдскуул. Без да отчитаме щета върху силата и качеството на звука на новия албум, е постигнат онзи ефект, при който слушащият започва да се пита дали тавата наистина е създадена през 2009, или пък в края на 80-те. Така новият Slayer се е получил още по-автентичен. Всъщност това е един изцяло ретроспективен албум. В едно от интервютата по повод създаването му Kerry King бе споделил, че поставен до останилите им творби, стои най-близо до “Seasons In The Abyss”. Аз бих върнал лентата дори още по-назад, защото истината е, че много от парчетата в “World Painted Blood” се доближават до първичната, брутална и необуздана агресия на... “Reign In Blood”. Май не е случайно съвпадението, че и двете творби съдържат думичката “кръв” в заглавията си.

Сечта започва със заглавната песен, която дава сериозни надежди за нещо повече от добър запис. Интродукцията представлява барабанни преходи на Dave Lombardo. Използван е доста подходящ ефект на постепенно увеличаваща се сила на звука. Към грохота се включва зловеща и бавна китарна мелодия, след която основният риф изведнъж избухва в лицата ни. Композицията е въздействаща и има както по-бързи мотиви, така и среднотемпови такива. Мрачната и тягостна атмосфера се допълва от гласа на Tom Araya, който със страшно ожесточение реди апокалиптични строфи. “Unit 731” e доста по-скоростно и също толкова злобарско парче, което поддържа праволинеен траш ритъм. В ранните години на групата, Kerry King бе споделял пред медии, че не се интересува от мелодичността в музиката. Тук за пореден път гологлавият, нататуиран изрод ни напомня тези свои думи с така характерните си сола, заковаващи се като бургии в главите ни. В “Snuff” положението не е много по-различно. Садистично брутална песен, в която квартетът отново показва свръхчовешки способности и прецизност в изпълнението си. В края Araya напълно обезумял крещи: “Murder is my future! Killing is my future!” Това винаги е било бъдещето за Slayer, безспорно. С третата песен напълно се убеждаваме, че групата окончателно е освирепяла. “Beauty Through Order” е сред най-силните попадения в “World Painted Blood”, ако не и най-силното. Парче, което не отстъпва по класа на по-бавните композиции от култовия “Seasons In The Abyss”. Важно е обаче да изясним, че “Beauty Through Order” не е изцяло бавна песен. Тя е изключително разнообразна, благодарение на усложнената си структура и променящите се мотиви, които се различават по скорост и ефектно контрастират един на друг. Следващата секира - “Hate Worldwide”, се явява за слушателя пета стъпка към мъчителната, но неизбежна смърт. Тук формулата е далеч по-опростена, като рифовете на Jeff Hanneman в куплетите жилят подобно на ято стършели, а в припева рязко се преобразуват в тромава и насечена жица, раздробяваща черепите ви с лекотата, с която би го направил някой танк. Kerry King както винаги блести с уникални изпълнения. Следва най-крайната (разбирайте екстремна) песен в албума - “Public Display Of Dismemberment”. Скоро не е имало случай, в който името да си пасва до такава степен с парчето. Това е умопомрачителна резачка, в която групата свири с непосилна за повечето трашъри по света скорост. Dave Lombardo почти достига до онази бързнина на блъскане по кожите, която бе запечатал в стари класики като “Raining Blood” и дори “Necrophobic”. Макар и вече на възраст, ударникът демонстрира страхотна форма във втория албум от завръщането си в Slayer. “Human Strain” е стегната и много тежка, почти бавна песен. Мрачна, бързозапомняща се и с хващащ припев, в средната си част тя съдържа препратки към “Bloodline” от “God Hates Us All”. Следва среднотемповата “Americon”, която е най-безличната в “World Painted Blood”. Само по себе парчето не е слабо, но на фона на останалите десет не е толкова вдъхновяващо. “Psychopathy Red” се появи на бял свят още в края на миналата година и вече е до болка позната на аудиторията. Написана от Jeff Hanneman, песента е посветена на руския сериен убиец и човекоядец Андрей Чикатило. Tук Tom Araya буквално съдира гласните си струни. Изключително брутална и интензивна, с бесния си ритъм тя е способна да вдигне адреналина на слушателя до небето. “Playing With Dolls” е сред най-силните композиции в албума. Спор няма, че е нетрадиционна за концепцията на Slayer, но това не пречи да е чудесно парче. Тук темпото е бавно, а Kerry King прави чудати изпълнения, свирейки нотите си отчетливо една по една. Но грабващите мелодии и кървавите картини, които квартетът рисува, правят “Playing With Dolls” мрачна перла. Тавата завършва с перфектната “Not Of This God”. Очевидно темата за религията няма да бъде пренебрегната от бандата както сега, така и завбъдеще, макар и вече да стана шаблонна. Песента е доста интензивна, а с убийствено тежката си средна секция ни кара да погледнем назад към някои парчета от “Christ Illusion”, които имаха подобна структура.

Заслужава си да обърнем внимание и на художественото оформление на “World Painted Blood” - далеч по-идейно и впечатляващо от обложката на “Christ Illusion”, която изглеждаше като нарисувана от дете с вродени психически проблеми. Артуъркът представлява картата на света, оплескана с кървави петната и осеяна с човешки черепи и кости. В специалното колекционерско издание на диска ще бъдат поместени четири отделни картини, които, свързани помежду си, образуват обложката.

И след като толкова обстойно разгледахме “World Painted Blood”, смятам, че е добре да завършим с едно единствено изречение, което казва всичко. Това е траш албумът на годината.