Immortal са една от групите-символи не само на блека, но и на метъл жанра като цяло. Докато един куп големи състави или изгубиха посока, или се отплеснаха в авангардничене, или просто се продадоха на индустрията, предвожданата от Abbath Doom Occulta институция не спря да вади образцови творби, постоянно развивайки творческия си потенциал. Седем години след последния си студиен шедьовър, с едно разформироване и един триумфален реюниън зад гърба си, норвежките легенди отново нахлуват през портите на Севера, за да пометат света с яростта на поредния си звуков щурм.
Трудно е след нещо толкова титанично, колкото “Sons of Northern Darkness”, да създадеш албум, който не само да не стои невзрачно, а да издържи сравнението и да се отличава със свое собствено величие. От друга страна, ако Immortal не се състезаваха постоянно със самите себе си, едва ли щяха да са в първия ешелон на екстремните банди... Верни на себе си, и този път те успяват да съхранят есенцията на стила си, същевременно без да повторят нито един от старите си шедьоври. Наистина, “All Shall Fall” на пръв поглед показва все познати картини - зимни демони, бродещи сред дърветата, ята от гарвани, пируващи над замръзналите бойни полета на Blashyrkh... Ключовите думи тук обаче са атмосфера, епичност и мелодия. Това не ще да рече, че съставът е загърбил присъщата си сурова безпощадност. Напротив, майсторското блъскане на Horgh все така разбива ледници, докато рифовете на Abbath обгръщат сетивата като северни виелици - остри, техничарски, напрегнати. Накратко, получаваме категоричния манифест на една група, която държи на утвърденото, без да звучи архаично и върви напред, без да се съобразява с актуалното за момента.
Откриващата композиция слага началото на едноименния снежен катаклизъм с плашещата красота на спускаща се по величествен планински склон лавина. Бавно набирайки скорост, тя наслагва детайли върху мощната си основа, за да създаде обемно, почти химново внушение. “The Rise of Darkness” на свой ред е изградена от класически среднотемпови постройки и като цяло се доближава най-много до мрачното великолепие на “At the Heart of Winter” и “Sons of Northern Darkness”. За милеещите по “добрите стари времена” има и свирепа резачка като “Hordes to War”. Първична, бърза и настъпателна, тя е пир за гладния за олдскуул слушател. “Norden on Fire” се връща към епичното, разгърнато начало с ударни китарни партии, полуакустични интерлюдии и стягащ слуха праволинеен ритъм. Внасяйки поредна доза контраст, “Arctic Swarm” ни запраща срещу стена от убийствено плътна рифовка, разнообразена от безупречно соло. Подчертано атмосферичната “Mount North” залага на серия от мелодични пасажи, сред които доминацията си налага вещаещият зло глас на Abbath. “Unearthly Kingdom” отговаря напълно на заглавието си, като затваря тавата с едно от най-грандиозните изложения в целия стил – синтез от респектираща тежест, неочаквани контрапунктове, смени в темпото и въобще цялостен творчески размах – всичко това обединено от характерния изказ на Immortal. Изказ, въплътил силата да създава цели реалности...
...но в крайна сметка всякакви описания, суперлативи и критики са просто прах, понесен от вятъра над необятната северна пустош. Прах, който е обречен да се разбие в издигащия се в самото сърце на зимата самотен монолит, след което да изчезне без помен. Защото “All Shall Fall” е такъв, какъвто единствено Безсмъртните крале могат да го изковат. Могъщ. Студен. Безкомпромисен.
