Martin van Drunen е човек на думата си. Когато през месец март 2016-а г. беловласият фронтмен ни гарантира стопроцентово метъл шоу, неговите Asphyx дойдоха (не за пръв път) и буквално помляха шибания клуб (Live & Loud) така, както само те си знаят. А когато бе запитан дали новият им албум най-после се задава на хоризонта, Drunen не изневери на стила си и още веднъж остана прям: "...ще бъде тази година със сигурност. В противен случай Century Media ще откачат." Е, Century Media могат да спят спокойно. Онези стотина говеда, които си го отнесоха в Live & Loud, пък с удоволствие ще прекарат някоя и друга безсънна нощ в присъствието на "Incoming Death".
Тук идва моментът да отбележим, че кратка справка в Metal Archives ни снабдява със следната статистика: четири от осемте студийни албума на холандските дет метъл кроманьонци съдържат думичката "смърт" в заглавията си. Този специално е трети пореден – след пост-реюниън месомелачката "Death... the Brutal Way". Не бих се ангажирал с психологически анализи, но за да не се отплесваме, най-простичкият извод е такъв: Asphyx нямат претенциите да поднасят изненади. Това, което правят, е да останат истински, да останат ъндърграунд. Лесно е да симпатизираш на такава група. Лесно е да разбереш защо тя се радва на култов статут. Но... тук идва едно голямо "но".
През 2012-а – твърде изненадващо и противно на здравата логика – Asphyx реализираха навярно връхната точка в цялата си кариера. "Deathhammer" не е най-добрият им албум, защото му липсват предшественици от ранга на "Last One on Earth" (1992), нито поради някаква безумна носталгия в една съвсем различна ера. Разбира се, че сме сантиментални, но "Deathhammer" действително беше албум в почти перфектни пропорции – структура, звук, текстове, визуално оформление. Проблемите на "Incoming Death" произтичат от факта, че сега Asphyx се опитват да повторят упражнението отпреди четири години по абсолютно същия начин. Не знаят ли обаче, че не могат?
Крайният резултат е албум-клонинг. Просто скорострелното заглавно парче е изместено по-назад в траклиста, а "Candiru" няма заряда на "Into the Timewastes". Да, дуумаджийските моменти като "The Grand Denial" или закриващата "Death: The Only Immortal" са изключително удовлетворяващи, но Asphyx така или иначе не са способни на слаб албум. "Incoming Death" обаче ги набутва в тяхната си комфортна зона.
И все пак – повечето двуноги няма да я намерят за особено комфортна.
