Статии
Antimatter на 23-ти септември в София
Автор: monolithe
28 Септември, 2016
Antimatter на 23-ти септември в София

Септември се оказа тежък месец за редовия метъл фен. В един период, изпълнен със събития, своеобразният завършек трябваше да е втората визита на британците Antimatter у нас. Все още съм подвластен на вълшебната (макар и с леко горчив привкус) вечер, която Katatonia ни поднесоха в Пловдив, но дори и мъничката умора от натоварения личен график не може да отнеме от нетърпението ми за предстоящия концерт.

Предвид почивните дни, не се учудвам, че едва около 30-40 минути преди обявения час започват да се появяват повече хора. Това, което ме изненадва обаче, е присъствието на много чужденци, прииждащи към клуб “Live & Loud”. След обичайната среща с познати образи и неизбежните разговори и размяна на впечатления от концерта на Katatonia, постепенно се насочваме към вътрешността на клуба, където на сцената вече трябва да е родната формация Aegonia.

Честно казано, Aegonia са абсолютно непознато за мен име и ми е любопитно да видя какво могат да ни предложат. На нашенци са отделени около 40-45 минути, в които ни представят смесица от дуум и готик метъл, сурови ревове и напевни женски вокали, всичко това преплетено със звук на цигулка и кавал. В парчетата им има тежки рифове и отнесени моменти, изпълнени с много мелодичност. Музикално, квартетът би паснал повече на концерт, ориентиран изцяло в стилистиката на тяхната музика. Все пак, за времето, което имаха на сцената, се справят добре и се оттеглят под аплодисментите на хората, събрали се пред тях.

Паузата между подгряващата група и хедлайнерите е съвсем кратка. Предвождани от усмихнатия Mick Moss, Antimatter се качват на сцената и започват ударно своя сет с парчето “Killer” от последния диск на групата, “The Judas Table”. Очаквано, цялото представяне на триото пред нас акцентира върху последните му няколко, по-рокаджийски, по-метълски (ако щете) издания.

Подкрепен от китариста Dave Hall и барабаниста на немските дет/траш машини Disbelief Fabian “Fab” Regmann, Mick Moss се появява в непривичната роля на басист, но трябва да кажем, че това амплоа му стои наистина отлично. В този си състав Antimatter изглеждат толкова добре сработени, сякаш са заедно от години. Представянето им е съвършено – всяко едно движение, всяка една нота, всяка една емоция на музиката е предадена точно такава, каквато трябва да бъде. Защото музиката на Mick Moss винаги е била пълна с особена, специфична изразителност, есенна хладина и запленяваща меланхолия, така типична за красивата дъждовна обреченост на изпълнителите от Албиона. От първия до последния тон, Antimatter не ни спестяват нищо. Абсолютно нищо. Точно това превръща този концерт в едно безкрайно специално и изключително лично изживяване. Виртуозните сола на Dave Hall, подкрепени с магичния, дълбок и ярък глас на Mick Moss, са всичко, докосват наистина дълбоко и е трудно да останеш безучастен към красотата, която се разстила от сцената.

Триото ни разхожда из дискографията си, разбира се с акцент върху “The Judas Table”, “Fear Of Unique Identity” и “Leaving Eden”. Очевидно Antimatter не изпитват никакъв страх от своята уникална самоличност, а изпълнението им тази вечер е абсолютното доказателство за това. Бандата е посвоему тежка, посредством твърдостта на песни като “Black Eyed Man”, “Can Of Worms” и “Paranova” например, но в същото време контрастира на по-агресивните си песни с хипнотизиращите сайкъделик забежки на “In Stone” и “Over Your Shoulder”. Личният ми фаворит за вечерта си остава “Redemption”, при чието изпълнение трудно успявам да скрия вълнението си. От старите парчета имаме честта да чуем класики като “The Last Laugh” и “In Stone”.

Песните се сливат една с друга и отлитат неимоверно бързо. Паузите са спорадични, Mick изстрелва по едно “something like –darya” и се подсмихва доволно, споделяйки радостта от “първата” си визита у нас, очевидно забравил за фамозния акустичен сет, който ни представиха с Duncan Patterson преди няколко години. В един момент рутинното преливане от парче в парче е нарушено, за да бъде представен новия сингъл, който излиза в деня на концерта, а именно “Welcome to the Machine” – смел и самобитен прочит на вечната класика на бащиците Pink Floyd. Определено на британците им се получава зверски добре да правят вариации на своите земляци. Мда, питайте едни двама братя от дъждовен Ливърпул, които вече няколко пъти демонстрираха тази си способност пред българските фенове.

След кавъра на “Welcome to the Machine”, под възгласите на публиката за още музика Moss и компания се качват на сцената за още едно, последно парче. Раздялата идва със “Stillborn Empires”, след което Antimatter се сбогуват с феновете и слагат край на великолепната си изява.

След раздялата с Duncan Patterson, Mick се нагърбва с тежката задача да измъкне проекта си от тежкото бреме на етикета “проект на бивш член на Anathema”. И очевидно се справя много повече от добре. За времето си пред публиката, бандата показа, че отлично знае своето място под слънцето и то грее със същата пленителна светлина, както тази на големите батковци от Anathema. Каквото и да кажа за изпълнението на Antimatter в хладната вечер на 23-ти септември, би било малко. Емоциите все още са адски силни, а в мен се е спотаило усещането, че това бе един от най-впечатляващите концерти, които съм гледал. Всичко, което може да искаме от една прекрасна концертна вечер е налице. За което трябва да благодарим на “Live & Loud” като организатор на събития, както и като техен домакин. Благодарности за това, което ни причиниха напоследък, и, надявам се, ще продължават да го правят. Защото сцената, ние като публика, имаме нужда от подобни, наглед мънички, интровертни, но емоционално изключително големи събития.

Сетлист:

Killer
Paranova
Black Eyed Man
The Last Laugh
Monochrome
Can Of Worms
Redemption
In Stone
Another Face In The Window
Over Your Shoulder
Leaving Eden
Wide Awake In The Concrete Asylum
Welcome To The Machine
Stillborn Empires

Виж снимки от концерта тук.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт