Vader продължават да бъдат от групите, които десетилетия наред поддържат перфектен баланс в златната среда, където няма нито огромни падения, нито безпрецедентни шедьоври. Разбира се, без да подценяваме ролята им на институция в жанра, висшата им цел винаги е била само една – безкомпромисен дет метъл. Това е, точка. Няма разочарование, емоции и революции, а само дългогодишно постоянство, непоклатимо ниво и отлични резултати. “The Empire” също не е изключение – малко повече от половин час стига на поляците отново да покажат какво могат.

“Angels of Steel” и “Tempest” директно завихрят скоростната технична вихрушка на “The Empire”, в която годините опит и прецизност си личат веднага и през цялото време. “Prayer to the God of War” продължава започнатото с малко по-бавна и тежка мелодия, подплатена от явното траш вдъхновение и непогрешимата им вокална агресия. След нея в “Iron Reign” темпото отново е забавено, но това не пречи на грууви мелодията ѝ безвъзвратно да се запечата в ума. Но дотук с “почивките” – “No Gravity” и “Genocidius” идват навреме, за да ускорят нещата със забележителните светкавични сола и напомпани с енергия рифове, способни да скъсат всички възможни струни, включително и гласните на Piotr Wiwczarek, който звучи зъл както винаги. Следва редовната военна нотка в ударната “The Army-Geddon”, която има всички предпоставки да стане концертен хит. Класическото звучене присъства и във “Feel My Pain” и “Parabellum”, където барабаните сякаш са на път да експлодират от злина. За момента всичко приключва с “Send Me Back to Hell” – с няколко думи с удоволствие изпращаме Vader вкъщи в адското царство, за да запишат още някой и друг морбиден опус.

“The Empire” е третият албум на Vader за последните пет години – едно ниво над “Tibi Et Igni” и стъпка назад към величието на “Welcome to the Morbid Reich”. Без излишни претенции и експерименти, изпитаната формула на поляците безспорно ги нарежда сред дет метъл музикантите на годината. О, да - Империята отново отвръща на удара.