Ревюта
Група: Dreamtale      Албум: Seventhian      Автор: Warrior Of Ice      Ноември, 2016
Dreamtale - Seventhian (ревю от Metal World)

Dreamtale са едно хронично подценявано явление в пренаселената с пауър метъл групи финландска сцена. За 15 години те така и не направиха погрешна стъпка и въпреки това признанието, което заслужават, продължава да им убягва, докато “батковците” им от Sonata Arctica например необезпокоявано лежат на стари лаври. Без видимо да страда от тази несправедливост, в седмия си албум секстетът от Тампере доразвива линията, очертана от досегашното му творчество и добавя поредния ценен фрагмент към него.

“Seventhian” следва успешната формула, предложена от групата още в дебюта ѝ: средно до бързо темпо на песните, висок емоционален заряд, заразителни припеви и мелодичен инструментал. Разбира се, не липсва задължителната доза почит към бащиците Stratovarius под формата на препускане по шеста струна и изобилие от скоростни китарно-клавирни престрелки с епизодичен неокласически привкус. Въпреки че вече многократно сме чували подобен музикален модел в различни интерпретации, тук той е поднесен с умение и увереност, които го отличават сред армията от банди, предпочитащи сляпата имитация пред оригиналната авторска мисъл.

“Dreality” ни посреща с приповдигнато настроение и ефирна фонова електроника – комбинация, която намира продължение в не по-малко енергичната “For Our Future”. Оттам насетне шаблонът се разчупва и композициите започват да звучат все по-разнообразно, макар и не толкова хомогенно. Поредно свидетелство за това колко много Rami Keränen обича Gamma Ray откриваме в “October Is Mine” под формата на директна препратка към класиката “Send Me a Sign”. Модерният хард рок привкус на “Picnic Inferno” пък приятно контрастира с мощните хорове и химновото начало в “Cabal Toyboy” и “Reality Reborn”, докато “True Life” ни връща в златната епоха на дебютния “Beyond Reality”. Интересно и достойно за уважение е решението на музикантите да не разводняват албума с каквито и да е баладични моменти – серията от ударни парчета продължава с бързашката олдскуул бичкия “Fusion Illusion”, танцувалния хит “Greenback Hunter” и острата социална сатира в клавирно доминираната “Moral Messiah”, чак до триумфално-епичния финал “Embrace My Scars”.

Със “Seventhian” Dreamtale наистина не надминават концептуалния шедьовър “World Changed Forever”, но се отчитат с поредния силно пристрастяващ запис, който се слуша на един дъх, а мелодиите му остават дълго в съзнанието. И при все че се появява в самия ѝ край, той с лекота се нарежда сред най-значимите пауър метъл издания за 2016-а година.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт