Бяха необходими пет години на Firewind да се завърнат с наследник на “Few Against Many” (2012). След като Apollo Papathanasio окончателно е зад борда, очаквах с нетърпение, каква би била следващата стъпка на бандата с новия вокалист Henning Basse. Когато преди 2 години попитах Bob Katsionis: Какво става с Firewind? Той отговори: “Firewind не съществува в момента. Трябва да се случи нещо велико, за да запишем нов албум!” Явно моментът е настъпил.
“Immortals” е гръмкото заглавие, което музикантите са избрали за заглавие на осмия си студиен запис, явяващ се и първият концептуален такъв в тяхната история. За добро или лошо, Gus G. и компания са избрали комфортната си зона за концепция на записа, а именно древна Гърция. Темата за Спарта, Леонид и Термопилите в последно време се изтърка доста, но нека чуем какво ще предложат Firewind.
“Hands of Time” слага бързо и ударно начало и веднага прави впечатление, че клавирите на Bob Katsionis отново са заели полагащото им се място в звука на бандата. В средата на песента дори можем да чуем клавирно соло, което определено ни липсваше в предходния опус. Гласът на Henning стремглаво ни хвърля в спомени за класическите парчета на Firewind от времето, когато вокалист на бандата беше Stephen Fredrick. Без секунда почивка ни прегазва и резачката “We Defy”, в която Gus G. показва в какво е най-добър – не само характерните за него епични сола, а и безмилостно бързите и насечени шредове. “Ode to Leonidas” е парче, типично за късните Firewind, способно лесно да влезе под кожата на слушателя с натрапчивия си припев и доволно мелодичен куплет. Атмосферични клавири въвеждат към страхотния hard‘n’heavy риф на “Back on the Throne” – поредна композиция, белязана от разпознаваемата Firewind пауър шлифовка, която трудно бихме сбъркали. Макар и с баладично начало, “Live and Die by the Sword” е една от титаничните песни в албума. Гърците отново са заложили на мелодичен и лесно запомнящ се припев, както и на пасажи, в чието припяване на живо публиката ще може да се включи геройски. “War of Ages” ни показва колко правилно е да се разпределят ролите на клавирите и китарата в една песен. Bob Katsionis е изключителен музикант и неведнъж е показвал, че е може да свири едновременно на клавири и китара и е най-добре двете начала да бъдат съчетани с точно съотношение в страхотна мелодия, песен или цял албум! Личния ми фаворит е чудесната и баладична “Lady of 1000 Sorrows”! За едноименно парче пък е избран инструментал, който съвсем неусетно преминава към Kamelot-ориентираната “Warriors and Saints” и закриващата “Rise from the Ashes”.
Безспорно този път Firewind са използвали всички тънкости за създаването на един добре балансиран пауър метъл труд. Не можем да отречем, че им се е получило, но личната ми оценка за “Immortals” е малко над средното. Очаквах истинска огнена буря, която да върне страстта ми към групата и да съсипе годината ми, като ме накара да не слушам нищо друго... Макар и обективно добър, албумът е средно ниво за възможностите на този състав. Да не забравяме, че те имат зад гърба си епохални издания като “The Premonition” и “Allegiance”, които затвърдиха мястото им в жанра. Ако съдим по думите на Bob Katsionis, цитирани в началото, се надявам това да е само отправна точка за Firewind и великите албуми тепърва да предстоят.
