Статии
ДИСЕКЦИЯ: 2016 – final song
Автор: Shogot
27 Декември, 2016
ДИСЕКЦИЯ: 2016 – final song

Всеки път, когато се появи пукнатина в пространствено-времевия континуум, ъндърграунд скитникът Shogot ще подбира най-апетитните издания и събития от света на метъла, за да ги огледа отвътре с научна или чисто любителска цел. Докато кръвта още не се е съсирила...

Ще се постарая да бъда болезнено, а и – защо да се лъжем? – ненужно откровен: този път нямам дори бегла представа откъде да започна. В унисон с годината, която най-нелепо предявява претенции да обобщи, този материал неминуемо представлява един главозамайващ – емоционален, словесен и, естествено, звуков – хаос. Дори по-комично в случая е обстоятелството, че това своеобразно произшествие се явява (за моя милост) последният засега, съмнително открояващ се щрих в близо десетилетие музикална критика. Десетилетие, в което идеята за самоусъвършенстване вървеше ръка за ръка с колективното съзнание на екипа ни; дълго преди да ми даде подслон, Metal World беше амбициозен, независим, ала – както излиза днес – забележително наивен проект. Далеч съм от мисълта, че имам правото да говоря от името на всички останали, а с "всички останали" визирам всеки един великолепен автор, който е дал своя уникален принос за очевидно безумната ни кауза. Но все пак ще си позволя да кажа следното: ние в Metal World не го правим с идеята да задоволим егото си. Не го правим и за пари. А и не го правим, понеже си нямаме друга работа – убеден съм, че ако запиташ някой от особено самопожертвователните ми колеги (на страница "Екип"), в скромността си той или тя по-скоро ще ти спести факта, че цялото това начинание му коства сериозен – както физически, така и не по-малко интелектуален – ресурс.

Мисълта ми беше следната: това тук не нито автореклама, нито хвалебствено слово в чест на е*ати нещото, а опит за изтъкване на съвсем простичка, неподправена истина. В случай, че си надскочил 16-те (впрочем аз започнах да сътруднича за Metal World тъкмо на тази възраст), би трябвало да си наясно със следното: през по-голямата част от времето ние не получаваме почти нищо. Вече се досещаш какво е следващото изречение, нали? Мелодраматичното "но даваме всичко от себе си"! Почти позна. Ние даваме всичко, на което сме способни – в дадения момент, както и с оглед куп други фактори, които определено нямам сили да изброя. О, а и едва ли те касаят. Целта на всичките ми брътвежи дотук е такава: след толкова години би било леко олигофренично да не сме наясно с реалността. Но тя е реалност за теб. За нас е нещо като проклятие (бу-у-у, а-а-а). Нещо като да играеш съдия и обвиняем едновременно. Шизофреничният елемент го има, съгласен съм. И отново – не съм тук, за да ти обяснявам колко сме велики и как сме си съдрали задниците от писане. Тук съм, за да ти кажа, че може би знаем какво правим.

А сега обратно на парадоксите, както и обратно там, откъдето започнахме. Осем години след като получих шанса да бъда тук (осем, по дяволите!), се случва това. Да, това. Внезапно се оказва, че дори не зная как да започна. Респективно, може би не знам и какво правя. Парадокс. Познавам хора далеч по-умни, далеч по-улегнали и далеч по-способни да анализират подобен род обстоятелства (като например човекът, който редактира тези редове), и все пак успявам да открия поне няколко задоволителни обяснения. Първо, музикалната критика навлезе в катастрофален, откровено агонизиращ етап. Погледни в чужбина и случилото се с TeamRock – институцията Metal Hammer го издуха. Да, знам, неизбежната участ на печатните медии, oкей. Но не е окей. Защото когато погледнеш в Интернет и си направиш лична преценка за нивото на тази кошмарна, бедствена псевдожурналистика, накрая често опираш до два възможни изхода: 1) да излезеш моментално или 2) да се обесиш демонстративно.

Второ... 2016-а беше катастрофална. В личен план всеки един от нас носи своите проблеми, но това не е мястото, където трябва да изхвърляме емоционалните си секрети. В глобално отношение тази година е трудно описуема. Границата между комедията и трагедията, както бе казал един мъдър човек, е с дебелината на бръснарско ножче. Уви, трагедията изживя своите дни на слава. Състоянието на света действително е на път скоропостижно да достигне критичната си точка. И колкото повече време минава, толкова по-склонен става човек да си зададе въпроса дали всъщност би искал да бъде наоколо за тоталния катаклизъм. И не, не съм някой окаян депресар – ако има нещо, на което Ицо Гошев (капитанът на нашия обрулен кораб) успя да ме научи, то е, прощавай за тавтологията, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена.

Нека обаче не забравяме, че всичко е към края си. Позитивното в случая е точно това – 2016-а г. почти си отиде, и слава богу. Най-после! След толкова много приказки ще раздам "наградите" на Shogot набързо – без излишни обяснения. И без компромиси.

Най-добра млада банда: Nails
Най-добър дебют: Graves At Sea – "The Curse That Is"
Най-добра колаборация: Cult Of Luna & Julie Christmas – "Mariner"
Най-добро завръщане: In The Woods... – "Pure"
Най-добра продукция: Meshuggah – "The Violent Sleep of Reason"
Най-добра обложка: Inter Arma – "Paradise Gallows"
Най-въздействащ текст на песен: Neurosis – "Broken Ground"
Най-добра балада: The Dillinger Escape Plan – "Dissociation"
Най-добър видеоклип: Zeus – "Enemy E Core"
Най-добър лейбъл: Relapse Records
Най-процъфтяващ жанр: дуум метъл
Най-добра българска група: Velian
Най-голямо разочарование: Avenged Sevenfold (все още съществуват и не искат да умрат...)
Личност на годината: Leonard Cohen (R.I.P. 1934-2016)
Най-надценен албум: Gojira – "Magma"
Най-добър не-метъл албум: Aesop Rock – "The Impossible Kid"
Най-очакван/и албум/и за 2017-а г.: Pallbearer – "Heartless"
Уайлдкард: Tool – "Разбира се, Ние Никога Няма да го Издадем"

Преди да започнем с лидерите на 2016-а, се възползвам от момента да хвърля един бърз носталгичен поглед назад – поглед към личните ми фаворити за всяка отделна година от началото на XXI в. насам.

2000: Electric Wizard – "Dopethrone"
2001: Converge – "Jane Doe"
2002: Opeth – "Deliverance"
2003: Cult Of Luna – "The Beyond"
2004: Mastodon – "Leviathan"
2005: Jesu – "Jesu"
2006: Celtic Frost – "Monotheist"
2007: Neurosis - "Given to the Rising"
2008: Cynic – "Traced in Air"
2009: Kylesa – "Static Tensions"
2010: Triptykon – "Eparistera Daimones"
2011: Tombs – "Path of Totality"
2012: Pig Destroyer – "Book Burner"
2013: Carcass – "Surgical Steel"
2014: Triptykon – "Melana Chasmata"
2015: Faith No More – "Sol Invictus"

Все още имам твърде малко (чети: никакво) време за албуми като новата, свръхнадценена Gojira, и все още продължавам да считам, че няма надежда, докато някои хора посягат към евтината комерсиална безвкусица на A7X. Майната им, разбира се!

Салют за всички онези чукове, които бяха на косъм, но така и не успяха да допълзят до челната 50-ка за 2016-а г.: такива, каквито са Amon Amarth, -(16)-, Alcest, Grand Magus, Urfaust, Darkthrone, Wormrot. По дяволите, дори Metallica! Докато съзнателно подкрепям всеки (нормален) слушател, неспособен да преглътне излишните, пресилени 20-тина минути "оувъртайм", никога няма да ме чуеш да се оплаквам от факта, че "Hardwired... to Self-Destruct" е най-добрата музика, която тази група е записвала от 25 години насам.

Тук е моментът да спра с простотиите и да вдигна наздравица за няколко наистина добри парчета.

Топ 10: песните от 2016, които ми спасиха гъза (от 2016)

1. Hammers Of Misfortune – "The Precipice (Waiting for the Crash...)"
2. The Dillinger Escape Plan – "Dissociation"
3. Meshuggah – "Clockworks"
4. Neurosis – "Reach"
5. Borknagar – "Winter Thrice"
6. Cobalt – "Hunt the Buffalo"
7. Nails – "You Will Never be One of Us"
8. Bölzer – "The Archer"
9. Metallica – "Hardwired"
10. Amon Amarth – "First Kill"

И така, стигаме до момента на истината. От класическо хеви, през траш, дуум, блек, дет, грайнд, слъдж, до чиста проба авангард – това са 50-те най-големи заглавия за 2016-а г. В случай, че откриеш нещо непознато, нещо, което – поради някаква причина – се е изплъзнало от погледа / слуха ти през изминалите 12 месеца, то тогава пия тази чаша за теб! Остави го да звучи, но нека звучи силно. Едва ли ще е особено лесно за слушане. Дай му обаче шанс. Дай му малко време. И то ще ти се отблагодари. Гарантирано!

Ще се видим догодина.

50. Void Meditation Cult - "Utter the Tongue of the Dead"
49. Rotting Christ - "Rituals"
48. Vektor - "Terminal Redux"
47.The Wounded Kings - "Visions in Bone"
46. Aluk Todolo - "Voix"
45. Graf Orlock - "Crimetraveler"
44. Borknagar - "Winter Thrice"
43. Kvelertak - "Nattesferd"
42. Freya - "Grim"
41. Megadeth - "Dystopia"
40. Magrudergrind - "II"
39. Diamond Head - "Diamond Head"
38. Psalm Zero - "Stranger to Violence"
37. Crowbar - "The Serpent Only Lies"
36. Sumac - "What One Becomes"
35. Testament - "Brotherhood of the Snake"
34. Wretch - "Wretch"
33. Inverloch - "Distance | Collapsed"
32. Conan - "Revengeance"
31. Withered - "Grief Relic"
30. Bölzer - "Hero"
29. The Vision Bleak - "The Unknown"
28. Inquisition - "Bloodshed Across the Empyrean Altar Beyond the Celestial Zenith"
27. Anciients - "Voice of the Void"
26. Hammers Of Misfortune - "Dead Revolution"
25. Abbath - "Abbath"
24. Venomous Concept - "Kick Me Silly - VC III"
23. Katatonia - "The Fall of Hearts"
22. Cult Of Luna & Julie Christmas - "Mariner"
21. Ash Borer - "The Irrepassable Gate"
20. Ulcerate - "Shrines of Paralysis"
19. Anaal Nathrakh - "The Whole of the Law"
18. Bossk - "Audio Noir"
17. 40 Watt Sun - "Wider Than the Sky"
16. Deathspell Omega - "The Synarchy of Molten Bones"
15. SubRosa - "For This We Fought the Battle of Ages"
14. Moonsorrow - "Jumalten Aika"
13. Khemmis - "Hunted"
12. In The Woods... - "Pure"
11. Virus - "Memento Collider"
10. Graves At Sea - "The Curse That Is"
9. Oathbreaker - "Rheia"
8. Cobalt - "Slow Forever"
7. The Dillinger Escape Plan - "Dissociation"
6. Inter Arma - "Paradise Gallows"
5. Gorguts - "Pleiades Dust"
4. Meshuggah - "The Violent Sleep of Reason"
3. Neurosis - "Fires Within Fires"
2. Oranssi Pazuzu - "Värähtelijä"
1. Nails - "You Will Never be One of Us"

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт