“Enemy of God” е един от крайъгълните камъни на модерния метъл – потвърждението е на страниците и в ефира на всяка значима за жанра медия, та дори и в музиката на не една млада банда. Агресивен, мелодичен, енергичен и завладяващ – такъв е трашът, който немските авангардисти наложиха още с култовия “Violent Revolution” и изведоха до съвършенство в наследника му. И сега, точно четири години след като помете сцената с последния си шедьовър, тевтонският квартет отново атакува със силата на освирепяла тълпа анархисти, щурмуващи последния бастион на шепа деспотични властници. Епитет като “чудовищни” е само небрежно подраскване по повърхността на очакванията, с които е натоварена новата тава на Kreator, но ако някой въобще е в състояние да им отговори, това са те - Mille, Ventor, Sami и Speesy. Едва ли има друг колектив от музиканти в сферата на траша, които да са минали през толкова метаморфози, да са изследвали толкова територии, да са просъществували триумфално толкова време и същевременно винаги да са оставали верни на себе си. Тъкмо затова можем да вярваме, че каквато и посока да изберат, няма да ни разочароват.

Е, посоката този път е досущ същата. “Hordes of Chaos” е ни повече, ни по-малко от “Enemy of God 2”. Шаблонен? Може би. Смазващ? Несъмнено! Четиримата явно са наясно с простата истина, че не е нужно постоянно да преоткриваш себе си, за да правиш първокласна музика, и с това знание успешно трошат мивки, вани, бидета и прочие фаянс в домовете на онези, имали неблагоразумието да вкарат новия им диск в уредбата си. Наистина, иновативност тук почти липсва. Парчетата са изтъкани от добре познатите влияния и похвати, но нека не забравяме, че това са същите влияния и похвати, на които бандата дължи огромния си успех и част от легендарния си статут. Същевременно не става въпрос за някакво жалко автоплагиатство – Kreator никога не са се повтаряли дословно, а и тоталният им перфекционизъм отново си казва думата. Имаме десет кратки, бързи, съсредоточени композииции, с плътна музикантска работа и отчетлив акцент върху вокалните партии на Mille. Тавата изобилства от запомнящи се мотиви, енергийният заряд е плашещ, а техническото ниво – както винаги, респектиращо.

Заглавната бичкия ни посреща с лозунга “Everyone against everyone!” и солиден химнов потенциал, намиращ израз в моментално грабваща рифовка, почти Maiden-ски китарни хармонии и задължителната яростна тирада на хер Petrozza. “Warcurse” продължава с безмилостно олдскуул настъпление, разнообразено от изненадваща смяна в темпото, а праволинейната, обсебваща ритмика на “Escalation” я прави гарантиран лайв трепач. “Amok Run” започва измамно спокойно и постепенно натрупва напрежение, за да прерасне в паническо надбягване между инструментите, напомнящо ранните класики на бандата. “Destroy What Destroys You” залага на оптимален баланс между сурова тресня и модерни мелодични заигравки, докато последвалата я по-директна “Radical Resistance” поддържа постоянно ниво на агресията и радва с изключително мощен припев. И ето че бруталната злоба, акумулирана до момента, достига своята кулминация в “Absolute Misanthropy” - един своеобразен апотеоз на нихилизма, в който Mille едва ли не се дави от бяс. Натрапчиви мелодии и майсторски изсвирени сола се промъкват в “To the Afterborn”, която се явява една от най-разчупените композиции в тавата. Сходна повече с ерата “Outcast” / “Endorama”, отколкото с последните зверства на Kreator, тя неусетно се слива със спокойния и малко загадъчен инструментал “Corpses of Liberty”. “Demon Prince” до голяма степен отговаря на критериите за перфектна траш песен и закрива албума в най-точния момент, оставяйки слушателя гладен за още от същото.

Kreator не надминават себе си този път, но по всичко личи, че не са си го и поставяли за цел. Кой знае, може би в следващия опус? Но нищо чудно да чакаме такъв още четири години, докато “Hordes of Chaos” е тук сега и не бих го разменил за какъвто и да е друг албум.