Статии
Tarja Turunen на 7-ми февруари в София
Автор: Evorain
08 Февруари, 2017
Tarja Turunen на 7-ми февруари в София

И деветият концерт на финландската дива Tarja Turunen приключи снощи след 23:30 в столичната зала Универсиада. Някои фенове я гледаха за пръв път, други за втори, а аз – за осми. Първата подгряваща банда, която се появи на сцената в пълнещата се зала, бяха англичаните Devilfire. Мелодичното им рок звучене внесе атмосфера, а и музикантите видимо се забавляваха на сцената. Вокалистът с каубойска шапка Alex Cooper дори сподели, че обикновено на концерт в Англия виждаш само намръщени лица и е прекрасно от сцената да вижда усмивките на българските фенове, които ставаха все повече. Последваха песни с текстове за любов, секс и огън – точно както подобава на една рок банда. Към края на сетлиста си Devilfire призоваха присъстващите да отворят Facebook на телефоните си и да харесат страницата им, стига да имат желание. Завършиха шоуто си с песента “Waiting for a Rockstar” и с усмивка ни пожелаха приятен концерт, преди да слязат от сцената. Докато екипите я подготвяха за следващата банда, залата ставаше все по-пълна с усмихнати фенове, чакащи своята любимка. Не след дълго на сцената се качиха членовете на полската прогресив рок/метъл банда AnVision. Сетлистът им беше изненадващо кратък – едва четири песни – но това не им попречи да направят добро шоу и да накарат българските фенове да скачат на песните им. На последната от тях, “Mental Suicide”, фронтменът се появи на сцената с българския трибагреник и изказа любовта и благодарностите си към феновете, a участието на AnVision завърши с традиционната снимка с публиката.

С известно закъснение около подготвянето на сцената, вече се виждаше нетърпението на феновете да видят отново бившата вокалистка на Nightwish. Изведнъж светлините изгаснаха и придружена от интро, докато членовете на бандата се качват на сцената, се появи и Tarja и веднага заби първото парче за вечерта, “Demons In You”. Българите я обичат, спор няма – още след първата песен към сцената полетяха цветя и плюшени играчки. “Добър вечер, София, щастлива съм отново да ви видя”, бяха и първите думи на финландската красавица, и то на доста добър български. Както някои фенове забелязаха, бас китаристът Kevin Chown го нямаше на сцената и фронтдамата обясни, че има проблем със здравето му и по лекарска препоръка е трябвало да пропусне концертът тази вечер. Тя обаче се погрижи да повдигне настроението му, като снима цялата българска публика как пляска и вика за него. Дано наистина сме го накарали да се почувства добре! Последваха песни от албума “Colours In The Dark” – “500 Letters”, “Lucid Dreamer” – отстъпвайки място и на парчета от новия запис “The Shadow Self”. Ако трябва да съм честна, тези два албума никак не ми допаднаха, така че с ръка на сърцето мога да кажа, че подборът на песни не беше най-добрият и атмосферата някак се загуби. Между песните част от феновете пред сцената смело си поискаха кавърът на Muse – “Supremacy”, въпреки че не е включен в концертния репертоар на Tarja за последните ѝ участия. Макар когато първоначално го прочете в публиката, с жестове показа, че шансът е малък, за тя пореден път доказа колко много значат феновете ѝ за нея, защото след “Calling from the Wild”, музикантите разтърсиха залата именно със “Supremacy”. Тук е моментът да изкажа за стотен път възхищението си от гласовите възможности на финландката. Безупречна. Едва ли бях единствената, която настръхна по време на това изпълнение. Tarja си призна, че е огромен фен на Muse, и въпреки че тази песен е трудна за изпълнение на живо, тя я обожава почти толкова, колкото и феновете.

Дойде време и за най-добрата част от концерта, а именно компилацията от песни на Nightwish: “Tutankhamen” / “Ever Dream” / “The Riddler” / “Slaying the Dreamer”. С тази очаквано добра комбинация Tarja ни върна години назад и съживи огъня в сърцата ни, запален още преди две десетилетия. Трябваше малко да се охладят страстите в залата, и в този момент започна акустичният сет, който редуваше песни от всички солови албуми на вокалистката. В тази връзка не мога да не засегна и един социален проблем. Не помня кога за последно бях на концерт с хора, които истински да се му се наслаждават, а не да снимат през цялото време. Разбирам, трябва да се запечата момента, но нужно ли е да гледате любимия си изпълнител през екрана на телефона? За съжаление снощи беше пълно с хора, които вместо да се радват на изживяването, снимаха през абсолютно цялото време. По-добре е да не направите нито една снимка, но да ви остане прекрасен спомен, към който ще се връщате, защото всичко ще е запечатано във вас, отколкото да сте забити в телефона си и накрая да имате клипче, но никакъв отпечатък в съзнанието и сърцата ви. Същинската част на концерта завърши с още песни от “The Shadow Self”, като с последната, “Too Many”, Turunen призова да следваме мечтите си и да ги изпълним всичките, защото животът е твърде кратък. След това изпълнение помаха на публиката и остави всички свои фенове да викат за още. Не отне много време на Alex Scholpp, Max Lilja, Tim Shreiner и Christian Kretschmar да се върнат на сцената и да ни поднесат “Innocence” от последния албум. След това се върнахме към обичания от всички “My Winter Storm” и “What Lies Beneath” с “Die Alive” и “Until My Last Breath”, които бяха перфектният край на деветото гостуване на северната красавица Tarja Turunen.

За съжаление концертът имаше и някои разочароващи моменти – най-вече защото липсваше повече метъл в избора на песните и това допринесе и за загубата на атмосфера. Може би просто на мен ми липсват композициите от първите ѝ два самостоятелни албума. Въпреки това усмивките на всички присъстващи показаха, че колкото и пъти да дойде в България, залите ще продължават да се пълнят и положителни спомени ще се трупат, докато с музика си Tarja докосва сърцата на феновете.

Виж снимки от концерта тук.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт