Ревюта
Група: Heaven Shall Burn      Албум: Invictus      Автор: Scion Of Storm      Декември, 2010

 

Heaven Shall Burn са една от най-безцеремонните групи в музикалния свят, които познавам. Тежината им в никакъв случай не е ненадмината, но обичайната смесица между дълбоките, яростни вокали на Marcus, гръмки барабани и страховито настроени китари има значима звукова сила. “Invictus” е третата тематична част (след “Iconoclast” и “Bildersturm”), която завършва разрушаващия идолите и издигнатите фигури за подражание цикъл.

Нерухващият и недосегаем запис на немците предлага още от същото, но едва ли някой е изненадан от това. Heaven Shall Burn винаги са поддържали едно ниво с еднакво звучене, което е и една от причините, макар че са ми ужасно любими, да имам нужда от периоди на почивка от творчеството им. Това е и известният проблем при преслушването на цели техни тави – лесно могат да се откроят три-четири силни песни, но при врътването на цялото им музикално създание сякаш се получава монолитна смес, в която не се различават кой знае колко различните части и техните детайли. Макар че преповтаря вече слушани неща, “Invictus” отново не е лишен от хитовете и малките си изненади. “Combat” е своеобразен център на албума, като видеото, анимирано и адаптирано към песента, е може би един от най-разтърсващите, смислени и замислящи клипове, които съм гледал от немалко време. Всъщност това е израз на продължаващата социално-ангажирана насоченост на текстовете на групата, решила да руши политически икони и режими на музикално равнище. Гняв и ярост – винаги присъствали в творчеството на немците, както и зов за надъхване и каляване на волята, отново се преплитат някъде между звуковото меле. Изненадата специално в този запис е затварящата песен (като махнем аутрото, естествено) “Given in Death”, в която участват членове на небезизвестната група Deadlock. Балада и женски вокали в албум на Heaven Shall Burn? Причина за недоволство на феновете или малко свеж въздух, който да разчупи монотонната бруталност, която се образува към края на тавата? По-скоро второто, защото досега не съм чул фен на немците, който да се оплаче от получилия се дует между Sabine и Marcus в горепосочената. А, и кавърът на Therapy в лицето на “Nowhere” е доста стабилен също.

Ако сте очаквали нещо различно от Heaven Shall Burn, сте заблудени. Всъщност, ако сте почитатели на групата, ще ви е ясно, че едва ли ще засвирят прогресив техникъл дет метъл или нещо по-изпипано. Момчетата просто вкарват гнева и идеите си в брутален вид, скачащ между метълкора и мелодик дет метъла. Не го променят, не го пипат. Поддържат една константност, която, макар и скучновата на моменти, не е грешна формула. Защото достига като послания и събужда позаспалите мисли в някои насоки. “Invictus” е това, което трябва да бъде, и затваря добре цикъла на захвърляне на модерните икони на обществото в сърцето на тези, които са ги вдигнали по изкуствен начин.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт