Heaven Shall Burn са една от най-безцеремонните групи в музикалния свят, които познавам. Тежината им в никакъв случай не е ненадмината, но обичайната смесица между дълбоките, яростни вокали на Marcus, гръмки барабани и страховито настроени китари има значима звукова сила. “Invictus” е третата тематична част (след “Iconoclast” и “Bildersturm”), която завършва разрушаващия идолите и издигнатите фигури за подражание цикъл.

Нерухващият и недосегаем запис на немците предлага още от същото, но едва ли някой е изненадан от това. Heaven Shall Burn винаги са поддържали едно ниво с еднакво звучене, което е и една от причините, макар че са ми ужасно любими, да имам нужда от периоди на почивка от творчеството им. Това е и известният проблем при преслушването на цели техни тави – лесно могат да се откроят три-четири силни песни, но при врътването на цялото им музикално създание сякаш се получава монолитна смес, в която не се различават кой знае колко различните части и техните детайли. Макар че преповтаря вече слушани неща, “Invictus” отново не е лишен от хитовете и малките си изненади. “Combat” е своеобразен център на албума, като видеото, анимирано и адаптирано към песента, е може би един от най-разтърсващите, смислени и замислящи клипове, които съм гледал от немалко време. Всъщност това е израз на продължаващата социално-ангажирана насоченост на текстовете на групата, решила да руши политически икони и режими на музикално равнище. Гняв и ярост – винаги присъствали в творчеството на немците, както и зов за надъхване и каляване на волята, отново се преплитат някъде между звуковото меле. Изненадата специално в този запис е затварящата песен (като махнем аутрото, естествено) “Given in Death”, в която участват членове на небезизвестната група Deadlock. Балада и женски вокали в албум на Heaven Shall Burn? Причина за недоволство на феновете или малко свеж въздух, който да разчупи монотонната бруталност, която се образува към края на тавата? По-скоро второто, защото досега не съм чул фен на немците, който да се оплаче от получилия се дует между Sabine и Marcus в горепосочената. А, и кавърът на Therapy в лицето на “Nowhere” е доста стабилен също.

Ако сте очаквали нещо различно от Heaven Shall Burn, сте заблудени. Всъщност, ако сте почитатели на групата, ще ви е ясно, че едва ли ще засвирят прогресив техникъл дет метъл или нещо по-изпипано. Момчетата просто вкарват гнева и идеите си в брутален вид, скачащ между метълкора и мелодик дет метъла. Не го променят, не го пипат. Поддържат една константност, която, макар и скучновата на моменти, не е грешна формула. Защото достига като послания и събужда позаспалите мисли в някои насоки. “Invictus” е това, което трябва да бъде, и затваря добре цикъла на захвърляне на модерните икони на обществото в сърцето на тези, които са ги вдигнали по изкуствен начин.