Перверзия? Несъмнено тази дума навързва след себе си колонада от определения, строго (индивидуално) следвани от различните слоеве на обществото. Едни ще кажат, че това е мастурбирането, гледайки некролозите, окачени в чакалнята на ЖП гарата. Други - душенето на седалките на колелата на момичетата, а трети – надничането под полите на възрастните жени в градския транспорт, или пък междувидовите сексуални актове и бог знае какво още… Интерпретации какви ли не, къде ли не, подтикнати от какво ли не – извратени хора всякакви. Надали обаче светът е бил подготвен за това, което се е пръкнало преди (близо) 40 години. Прерязването на пъпната връв на едно от най-антимузикалните явления, творили в музикалното царство – Seth Putham.
За никого не е тайна, че популярността на американеца се дължи главно на неговите възгледи (как трябва да звучи една музика и как трява да бъде поднесена), фантазии, собствени виждания и дори лични преживявания. И, предполагам, всеки знае, че грайндкорът и всичко, що завършва на “кор”, (в частност - кръст, нойз и грайнд, естествено) е по-скоро философски досег към слушателя, внушаващ идеи, възгледи и отношение, отколкото изложението на инструментални качества, техничарски пинизи, китарни мастурбации, извънземно (нечовешко) свирене, космическа атмосфера или комплексна музика, ако щете!
От предвидените два записа на Аnal Cunt за 2010-та, първият се появи (“Fuckin’ A”); вторият (“The Same Old Shit”) се очаква до края на годината, а музиката му ще бъде сходна със старите записи на бандата – грайндкор. “Fuckin’ A” представлява “cockrock” ориентиран албум; един вид предвестник на глем и хеър метъла, фокусиран основно върху агресивната експресия на мъжката сексуалност. Дали заради силно отчетливите рокаджийски влияния или други фактори, от идеите, които музикантите са нахвърляли в актуалния запис, се е получила една доста сполучлива смес, представляваща традиционен Anal Cunt, примесен с рок, с акцент върху солата, а от гледна точка на ритъма албумът лъха на класически хеви метъл от началото на 80-те, но изпят с отвратителни вокали.
В известен смисъл, в тавата присъства и иновация, но по-скоро в личен музикален план, като някои идиотски хрумвания от страна на прогресивната деградация на Seth, които могат да се тълкуват по следния начин: просташки (и на моменти много дразнещи и противни) вокали, голяма доза тъпня и сола в изобилие - много сола. Интересните рифове не липсват (“Yay! It’s Pink!”), както и пънк отношението (бек вокалите, двуакордовите рифове), а дори и някои по-здрави насечки, разбира се. В духа на старите албуми на групата заглавията на песните отново привличат зрителните сетива - сред най-ярките представители са: “I’m gonna give you AIDS”, “Yay! It’s Pink”, “I Wish My Dealer Was Open”. Последната, например, е петминутна рок балада с хващаща ухото мелодия, интересни сола и най-противните вокали, които може да си представите на такъв фон!
“Fuckin’ A” се движи по много тънката граница между приятната музика и помийната яма. Твърде неглижираното и купонджийско отношение на албума води до нежелание да преслушате диска повече от три-четири пъти. Записан в мазе за варене на джибри със съсипана звукозаписна техника, този “cockrock” албум е идеален, когато човек има време за убиване… или просто е фен на Anal Cunt.
