Ревюта
Група: Anal Cunt      Албум: Fuckin' A      Автор: MetallicaAntiFan      Декември, 2010

 

Перверзия? Несъмнено тази дума навързва след себе си колонада от определения, строго (индивидуално) следвани от различните слоеве на обществото. Едни ще кажат, че това е мастурбирането, гледайки некролозите, окачени в чакалнята на ЖП гарата. Други - душенето на седалките на колелата на момичетата, а трети – надничането под полите на възрастните жени в градския транспорт, или пък междувидовите сексуални актове и бог знае какво още… Интерпретации какви ли не, къде ли не, подтикнати от какво ли не – извратени хора всякакви. Надали обаче светът е бил подготвен за това, което се е пръкнало преди (близо) 40 години. Прерязването на пъпната връв на едно от най-антимузикалните явления, творили в музикалното царство – Seth Putham.

За никого не е тайна, че популярността на американеца се дължи главно на неговите възгледи (как трябва да звучи една музика и как трява да бъде поднесена), фантазии, собствени виждания и дори лични преживявания. И, предполагам, всеки знае, че грайндкорът и всичко, що завършва на “кор”, (в частност - кръст, нойз и грайнд, естествено) е по-скоро философски досег към слушателя, внушаващ идеи, възгледи и отношение, отколкото изложението на инструментални качества, техничарски пинизи, китарни мастурбации, извънземно (нечовешко) свирене, космическа атмосфера или комплексна музика, ако щете!

От предвидените два записа на Аnal Cunt за 2010-та, първият се появи (“Fuckin’ A”); вторият (“The Same Old Shit”) се очаква до края на годината, а музиката му ще бъде сходна със старите записи на бандата – грайндкор. “Fuckin’ A” представлява “cockrock” ориентиран албум; един вид предвестник на глем и хеър метъла, фокусиран основно върху агресивната експресия на мъжката сексуалност. Дали заради силно отчетливите рокаджийски влияния или други фактори, от идеите, които музикантите са нахвърляли в актуалния запис, се е получила една доста сполучлива смес, представляваща традиционен Anal Cunt, примесен с рок, с акцент върху солата, а от гледна точка на ритъма албумът лъха на класически хеви метъл от началото на 80-те, но изпят с отвратителни вокали.

В известен смисъл, в тавата присъства и иновация, но по-скоро в личен музикален план, като някои идиотски хрумвания от страна на прогресивната деградация на Seth, които могат да се тълкуват по следния начин: просташки (и на моменти много дразнещи и противни) вокали, голяма доза тъпня и сола в изобилие - много сола. Интересните рифове не липсват (“Yay! It’s Pink!”), както и пънк отношението (бек вокалите, двуакордовите рифове), а дори и някои по-здрави насечки, разбира се. В духа на старите албуми на групата заглавията на песните отново привличат зрителните сетива - сред най-ярките представители са: “I’m gonna give you AIDS”, “Yay! It’s Pink”, “I Wish My Dealer Was Open”. Последната, например, е петминутна рок балада с хващаща ухото мелодия, интересни сола и най-противните вокали, които може да си представите на такъв фон!

“Fuckin’ A” се движи по много тънката граница между приятната музика и помийната яма. Твърде неглижираното и купонджийско отношение на албума води до нежелание да преслушате диска повече от три-четири пъти. Записан в мазе за варене на джибри със съсипана звукозаписна техника, този “cockrock” албум е идеален, когато човек има време за убиване… или просто е фен на Anal Cunt.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт