Ревюта
Група: Exodus      Албум: Exhibit B: The Human Condition      Автор: Warrior Of Ice      Декември, 2010

 

След един от най-забележителните екстремни албуми за последното десетилетие, какъвто “The Atrocity Exhibition” несъмнено беше, от наследника му се очакваше в общи линии да сложи край на света, погребвайки цивилизацията под отломките на собствените й немощни конструкции. E, Gary Holt и компания не докараха музикалния апокалипсис, на който се надявах, но при все това “The Human Condition” разполага с всички качества за траш изданието на 2010-та.

Новото изчадие на американските класици безспорно отстъпва на предшественика си откъм оригиналност, но не и откъм изпълнение. Exodus ни поднасят логично продължение и развитие на насоката, които поеха с “Exhibit A” преди три години – изключително техничен и усложнен траш, белязан от разчупени песенни постройки и същевременно от тонове агресия. Изненади и впечатляващи иновации липсват изцяло, но за сметка на това тавата е реализирана с висока композиторска грамотност и образцово инструментално умение. Групата упорито залага на преобладаващо дълги парчета и смазващо епични постановки, вникването в които би могло да затрудни по-неподготвения слушател, но за закоравелия фен не е нищо по-малко от слухов оргазъм.

Exodus заслужават адмирации за това, че безкомпромисно следват стремежа си към все по-обемно и разгърнато звучене. Изградени от внимателно съчетани етюди с много внимание към смисловата последователност, пространните им композиции не просто не отегчават, а тъкмо напротив – започват да обсебват само след няколко слушания. В основата на всяка от тях стоят грабващите партии на майсторите Gary Holt и Lee Altus, чиито рифове, хармонии и солови престрелки са сред най-качественото, което жанрът може да предложи. Допълва ги раздаващата злобни крошета ритъм секция на Jack Gibson и Tom Hunting, а давещият се в злоба Rob Dukes внася учудващо уместна психопатска нотка в атмосферата на записа.

Докато първият образец от изложбата на зверствата беше посветен главно на унищожителните ефекти от религиозното безумие, вторият разглежда в детайл същинския отпадък на модерната епоха – хората. Човешката извратеност, глупост и жестокост, далеч надминаваща животинската, са в центъра на епопеи на гротеската като “The Ballad Of Leonard And Charles”, “Class Dismissed” и “Nanking”. Обществената ангажираност съответства идеално със звуковото изложение на тавата, чието цялостно отношение към човечеството е обобщено съвсем недвусмислено в закриващата “Good Riddance”.

Петимата отново успяват да звучат модерно, без да се водят от каквито и да е тенденции; брутално, без да влагат и капка излишен шум в музиката си и технично, без да се изхвърлят с досадни демонстрации. Изключително изпипан, енергичен и заразителен, “The Human Condition” е перфектното лице на съвременния траш метъл и поредното свидетелство защо Exodus продължават да са толкова значима банда дори след тридесет години на сцената.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт