Ревюта
Група: Immolation      Албум: Atonement      Автор: Shogot      Февруари, 2017
Immolation - Atonement (ревю от Metal World)

Въпреки че лесно ще откриеш причините Immolation да бъдат считани за легенди на съвременния дет метъл в цялата му мрачна гама, човек трудно ще оспори тъжния, а и неособено често коментиран факт, че квартетът от Йонкърс, Ню Йорк се нарежда сред най-подценените банди в историята на екстремната музика. Прочети го от някой, който няма да ти говори за саундтраков пауър, нито – не дай си боже – за "прочувствените" електропоп балади на поредната европейска фимейл издънка. Истината е, че в един перфектен сценарий Immolation щяха заслужено да застанат рамо до рамо с Cannibal Corpse и Morbid Angel като най-популярните, комерсиално успешни актове в своя жанр – не само за Щатите, а в световен мащаб.

Перфектни сценарии обаче няма. Дори да притежаваш "Here in After" (1996) на рафта с вечните класики или да търсиш обективни причини за обстоятелството, че "Failures for Gods" (1999) никога не реализира продажбите на, да кажем, "Covenant", в края на деня Immolation си остават строго ценителска група. Дисхармонията, гигантските епични рифове и хидрофонния гроул на Ross Dolan са там, а постоянството и непреклонността, с която американците продължават напред повече от 30 години, са меко казано респектиращи. Затова и когато "Atonement" – десетият им студиен албум, както и осми пореден в сътрудничество с продуцента Paul Orofino – вече е факт, реакцията отсреща може да бъде само една: на чисто удовлетворение.

"The Distorting Light" открива "Atonement" стръвно, с типичната прецизна бруталност и задушаващото чувство за фатална предопределеност. "Rise the Heretics", която според автора на този материал е навярно най-силната песен в "Atonement", стартира със свиреп, скоростен олдскуул риф, минава през класически Immolation обрат и стига до ефектен чист акорд а ла Behemoth. "Rise up from the ashes", проповядва Dolan. "Rise up from the shadows / In darkness we are one / Rise up our time has come". Майната ѝ на тавтологията – класическото усещане е навсякъде в този албум. Толкова навсякъде, че заглавната касапница финишира с насечен траш риф, върху който, бавна и драматична, се излива една от най-тягостните, наситени с внушение за обреченост мелодии на "Atonement".

Разбира се, за група с техния дългогодишен стаж, както и с тази изчистена творческа визия, новият Immolation ще те засипе с моменти на дежа вю; в действителност това е същото като онова от 2013-а г., но с няколко козметични подобрения. Работата е там, че никой не звучи по същия начин. А когато албумът се казва "Atonement", трябва да си изключително внимателен. Дет метъл от най-висока класа.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт