Ревюта
Група: Demonic Resurrection      Албум: Dashavatar      Автор: Alice      Март, 2017
Demonic Resurrection - Dashavatar (ревю от Metal World)

Идващи от родината на Ганди, “Малката булка” и епоса “Къде са кайсиите?”, главните герои в тази ориенталска сага са Demonic Resurrection от Мумбай. Групата е една от големите – ако не и най-голямата – гордости на метъл сцената в Индия и от близо две десетилетия почти непрестанно създава музика, отдалечавайки се бързо от ъндърграунда в световен мащаб. След като минават през симфонични, атмосферични и готически влияния, женски вокали и множество смени на състава, днес те вече утъпкват съвсем нова стилова пътека. Но, разбира се, не спират да добавят към всяко творение и щипка от запазената си марка екзотика.

Присъщо за повечето банди от същата част от света, “Dashavatar” е силно религиозно – и по-точно, ведически – насочен. Името на албума, както и заглавията на песните, са свързани с бога-пазител на Вселената Вишну от индуистката митология и десетте му въплъщения, като всяка композиция разказва за по едно от тях. Още след мистичното интро и зашеметяващото соло на откриващата “Matsya - the Fish”, или с други думи “Рибата”, “Der Fisch”, “Le poisson”... или “魚”, се чува, че Demonic Resurrection звучат по-уверено, но и по-различно от всякога. Няма и следа от готическите нотки от първите им творби, но традиционните индийски вдъхновения присъстват отново, този път смесени с тежки мелодични рифове, които не са звучали толкова екстремно абсолютно никога досега. “Kurma - the Tortoise” продължава да затвърждава хубавите нови впечатления и успява да изненада приятно в края си, когато се появяват и женските гост-вокали, вписващи се идеално на фона на общата картина. Но когато и втората песен завършва с поредно спиращо дъха соло, вече възникват съмненията, че някой от бандата тайно е ходил на уроци при Jeff Loomis и Ihsahn, или е принесъл някоя маруля в жертва в името на “Костенурката” – кой знае... но във всеки случай резултатите са повече от впечатляващи. Парчето “Varaha - the Boar” на свой ред вдъхва живот на атмосферата, разкривайки още и още нечувани до момента неща като свежите пауър метъл вметки, които се забелязват и в последвалата “Vamana - the Dwarf”. Следващите две парчета са едни от най-екстремните в записа, като в тях се усеща дори Behemoth-ски привкус. В седмата, “Rama - the Prince”, вокалите също стават по-разнообразни, а рифовете все по-забързани. За момент в “Krishna - the Cowherd” цялото настроение рязко се развеселява и добива дори лек фолк-метълски нюанс. Личи си, че музикантите са се научили как да не пресоляват манджата от стилови подправки. И отново всичко се променя също толкова внезапно в “Buddha - the Teacher” и финалната десета сюжетна линия от приказката за Вишну “Kalki - the Destroyer of Filth”, където най-силно е чувството за величие и древна мистика.

Едва ли има две мнения по въпроса, че “Dashavatar” е най-отличаващият се и детайлно изпипан запис на индийците, който има огромния потенциал да ги отведе далеч по пътя на кариерата им. Сложността на песните този път почти съвършено се балансира с изчистената техника на свирене и безбройните жанрови разклонения, създавайки перфектната албумна консистенция. И след всички промени през годините, Demonic Resurrection като че ли най-сетне откриват себе си и музикалния си вътрешен мир.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт