Ако немалко хора са се питали какъв би бил резултатът от колаборация между Phillip Hansen Anselmo и Mike IX Williams, две персони, чиито кариери са изградени върху промишлени количества дрога и тотална апатия към всичко, то отговорът на въпроса им вече е факт: взривоопасен! Arson Anthem не е група, която може да се слуша по всяко време, освен ако ежедневието ви не преминава в благоговейно съзерцание на върха на дясната ви обувка, докато седите сами върху опикан стол в разхвърляно таванско помещение с надраскани от червен маркер стени и отрупан с ампули и употребявани спринцовки под. Едноименното им EP от 2008 бе звучен шамар през лицето на всеки, който е очаквал мелодии, стегнато композиране и прилична продукция; заявка, че това не е суперпроект, целящ покоряване на слъдж върхове, а начин за временно освобождаване от целия негативизъм в душите на двама рецидивисти. Първият - бивша суперзвезда, постоянно поляризираща мненията за себе си, а вторият – нещастен сирак, чиято надежда да се откачи от хероинова зависимост чрез метадоново лечение много бързо угасва (за пореден път).
“Insecurity Notoriety” е брутален албум. 17 песни с обща дължина от 31 минути, които нито за секунда не спират да ритат слушателя в зъбите и дефинират стила на Arson Anthem като микс от безжалостен осемдесетарски кросоувър и кръст пънк в най–тегавата му форма. Абсолютно хаотичните барабани и свистящите рифове на изпадналия в нервна криза Anselmo, смесени с потресаващото дране на абстиниралия Mike Williams създават рядко гневна атмосфера. Слаби парчета липсват, но абсолютен връх е затварящата “Teach The Gun (To Love the Bullet)”, която от заглавието, през друсаното бас въведение, чупещия кости слъдж риф и вокалите, е чист Eyehategod, с разликата, че тук ароматът на качествен чадел и уиски “Dixie” не отпускат сетивата, а провокират неистово желание да излезеш със счупена бирена бутилка в лявата ръка и бейзболна бухалка в дясната, напъхал газов патлак в гащите в готовност да предизвикаш първия негър, срещнат в Ню Орлиънските предградия.
Mike препоръчва консумацията на “Insecurity Notoriety” с коктейл от кафе и водка, но дори да не се прибягва до тези средства, това е задължителен запис за онези, които обичат музиката си кратка, бърза и много груба.
