Английската дума “axiom”, освен математически термин, носи още няколко значения, сред които е и “афоризъм” – жанр на дидактическата литература, построен върху хиперболи, антитези и парадокси. Същите три художествени похвата са залегнали в основите на Enslaved – група, чието творчество лесно може да се раздели на два контрастиращи си периода, които обаче са считани за (почти) еднакво обаятелни от поклонниците й. Името на нейния единадесети студиен опус би могло незаслужено да се заклейми като ненужен опит за оригиналничене (не че бергенските викинги вече не са утвърдили статута си на културен феномен в своите среди), преди да бъде изяснен фактът, че афоризмът е смислово сроден с понятието “размишление”.
Основната концепция на “Axioma Ethica Odini” е базирана на размишления върху нравите на обкования в златна броня върховен нордически бог Один. А със сигурност епичният, на моменти психеделичен и обвит в мистерия солиден прог-блек метъл на Enslaved е единственият начин за осъществяване на връзка с тази легендарна сила. Очаквано, акцентът пада върху прогресив жанра, но следвайки примера на “Isa”, “Ruun” и “Vertabrae”, творбата не просто заобикаля досадните клишета и наложените, сигурни стереотипи, а има свой собствен, различен облик. Усложнени и богати на слоеве, композициите омайват с още повече дълбочина, китарите са изведени на преден план, а Grutle Kjellson явно е записал вокалните си изстъпления на пълнолуние. “Ethica Odini” и “Raidho” следват близки формули на композиране – смазващи рифове; чудесно противопоставяне на давещи се в озлобление ревове и хипнотичните напеви, с които Herbrand Larsen предразполага меланхолично настроение; зашеметяващи финални секунди, където адреналинът, изпомпван от напрегнати и елегантни високоволтови сола, достига своя пик. Което е добър повод да се отбележи, че “Axioma Ethica Odini”, без да бъде особено близо до тъмната страна на луната, притежава магнетизма на “Vertabrae”. В “Singular” пропълзяват тържествени Emperor–ски мелодии, “Night Sight” започва с джазменски барабанни постановки и срунни линии, докато “Lightening” се изстрелва сред най–големите затварящи песни изобщо.
Може би е високопарна и ужасно субективна хипербола, но Enslaved са несравнимо могъщи творци... тяхната креативна сила е неоспорима като точността на Один с копието. Забележително е да си съвременник на тази група.
