Грайндкорът определено е стил, в който Clinging to the Trees of a Forest Fire не биха могли да се вместят. Бягайки от клишето за най-тежкия жанр на планетата, янките пречупват музиката си, поглеждайки на нея по един доста нестандартен и несъмнено извратен начин. Основата е солидния грайнд в спуканите вени на Pig Destroyer и техничността на Cephalic Carnage, а градирането към по-непоносимо е извършено по повече от прекрасен начин. Clinging to the Trees of a Forest Fire развиват своя собствена ниша, в която се движат, абстрахирайки се от стандартите.
“Songs Of Ill Hope and Desperation” - новото творение на екстремистите от Денвър, е своебразна смесица между дуум, слъдж и схвръхестествен пънк, чиито характерни черти неминуемо ще ви накарат или да дефекирате върху стола от удоволствие, или да си пръснете кратуната от отчаяние. Самата комбинация между споменатите издевателства се оказва едно непоносимо приключение, поставящо нов стандарт за “тежест” в средите, в които Clinging to the Trees of a Forest Fire се разлагат - тежест, по-скоро внушена от атмосферата на творбата и от отношението на музикантите, отколкото от настройките на инструментите или циклично-шизофреничното темпо.
Албумът започва грандиозно, но и директно като ритник в лицето. От праволинейната бруталия “Teeth & Hair”, през разчупената “Cloven” та до “Gold Frankingsence & Myth”, композициите свидетелстват за изтънчения вкус на музикантите и разбирането им за качествена музика. Всяка песен е извън нормата и това е освежаващо. Бандата атакува с дисонантни акорди и откровено странни, необикновени прогресии, които натоварват сетивата до степен, от която ушите ви не могат да осъществят връзка с мозъка. Това чувство най-силно се предава в “Recession”, в която лесно се отчитат Gorguts влиянията от периода на “Obscura”. Асоциациите с Luc Lemay са неизбежни - Ethan му е одрал гласните струни, а резултатът е повече от приятен.
Като цяло записът е неподправен и лишен от възможността звукът да бъде пипнат до кристално съвършенство. Вместо това е леко приглушен за фините нюанси, които обграждат композициите – били те просто звуци, отекващи стенания или пък бебешки плач...
В този анти-хуманен запис няма как да се избегнат асоциациите с Cephalic Carnage. Aтмосферата е тегава, мудна и много песимистична, а крайният резултат на целия диск – въздействаща и умело написана музика, напълно контрастираща на масовото разбиране за грайндкор. Чувстовото за тежест е изместено в други аспекти (дуум, слъдж), но не и по-малко внушително.
