Ревюта
Група: Overkill      Албум: The Grinding Wheel      Автор: Shogot      Март, 2017
Overkill - The Grinding Wheel (ревю от Metal World)

С кариера, която съвсем скоро ще навлезе в своето пето десетилетие, както и със забележителната бройка от 18 студийни албума, представляващи нейния най-сочен, дъхав (черно-зелен?) плод, Overkill не биха били днешните ъндърграунд траш легенди, без да са преминали през определени приливи и отливи. Сочен от мнозина за пиков момент в творчеството им, мрачният "Horrorscope" (1991) все още заема специално място в сърцата на техните дългогодишни последователи, но, подобно на повечето им съвременници, 90-те години – изненада, изненада! – не подминаха нюйоркчани в стихийния си ход. Смерч, буря, ураган или просто фактът, че в края на миналия век популярната музика се хвърли във всички възможни посоки, което съвсем логично доведе до моментна криза в по-традиционния метъл.

Оставяйки албуми като "From the Underground and Below" (1999) или "I Hear Black" (1993) настрана, дори тогава момчетата на Bobby "Blitz" Ellsworth и D.D. Verni – днес последните оригинални членове на групата – така и не направиха откровено слаб албум. Това, което последва обаче, е сравнимо единствено с триумфалната серия на немския танк Kreator. От самото начало на XXI в. насам Overkill бавно и целенасочено надграждаха – тухла върху тухла, риф върху риф – за да постигнат нещо наистина впечатляващо: "Ironbound" от 2010-та е съвременна траш класика и дълбоко вероятно най-добрата музика, която американците са издавали досега. Тъкмо той постави началото на тяхната собствена безгрешна серия.

Седем години и два зверски удара по-късно (а под "удари" следва да се разбира чудесните "The Electric Age" и "White Devil Armory"), "The Grinding Wheel" продължава неуморния победоносен ход на Overkill със стъписваща лекота. Отваряйки с епичната "Mean, Green, Killing Machine" – второто най-дълго парче в албума, както и перфектната симбиоза от техника, скорост и непогрешимия убийствен груув на тази култова банда – препратките към "The Green and Black" и "Ironbound" са повече от осезаеми. А с моментално набиващи се в черепната ти кутия парчета като "The Long Road", "Red, White and Blue" или предназначената за концертни мелета резачка "The Wheel", Overkill просто няма как да сбъркат.

В "The Grinding Wheel" серията отново е непокътната. Overkill са по-жизнени както от болшинството свои съвременници, така и от тълпите незабележителни имитатори. И колелото продължава да се върти.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт