Ревюта
Група: Mastodon      Албум: Emperor of Sand      Автор: Shogot      Март, 2017
Mastodon - Emperor of Sand (ревю от Metal World)

"Бях на планета, на която всичко се случваше прекалено бързо."
Кърт Вонегът, "Точния мерник"

Шибаната истина е, че Mastodon винаги са били изключение. Безпрецедентен случай, като това далеч не е поредната досадна, крещяща хипербола. С творчество, изградено върху метафори, всъщност тук нещата не биха могли да бъдат по-буквални.

През годините трагедията упорито, сякаш напълно тенденциозно отказваше да ги остави. "Crack the Skye" се отнасяше до загубата на сестра, където "Skye" бе доста повече от остроумна игра на думи – това е истинското име на покойната сестра на барабаниста-вокалист Brann Dailor. "The Hunter", големият им пробив в световен мащаб, отдаваше последен поклон пред Brad, брата на китариста-вокалист Brent Hinds, загинал от инфаркт по време на лов през 2010-а.

Междувременно, в различни последователност и интензитет, се разразяваше и дългогодишната, а може би в крайна сметка доживотна вътрешна борба на отделни индивидуалности. Борба с алкохолизъм, наркозависимост, болест. Борбата на волята.

Едва ли е изненада, че "Emperor of Sand" – седмият албум на ексцентричните мастодонти от Атланта, Джорджия, както и първият им концептуален опус от "Crack the Skye" насам – е вдъхновен от раковата диагноза, поставена на съпругата на басиста-вокалист Troy Sanders през 2015-а г. Още по-малко стъписващ би следвало да бъде и фактът, че "Emperor of Sand" определено не пристига в приповдигнато настроение. Той е смайващо откровен и пропит с болка. Като всичко останало, излязло изпод пръстите на тази банда.

Разказва се за човек, който е осъден на смърт. Или, както се пее в "Andromeda": "Time watching as the sand flows through glass / Light calls to me from future and from past".

През 2014-а година с "Once More 'Round the Sun" Dailor щеше да извърши нещо, за което по-късно (когато същият този албум заслужено завърши на трето място в колективната класация на Metal World) щяхме да кажем, че дори Phil Collins би се гордял: превърна се в изведения на преден план, дотогава трудно разпознаваем лидер на Mastodon. В "Emperor of Sand" случаят е различен. Вероятно за първи път в кариерата на този невероятен колектив четиримата музиканти имат равен принос в написването, аранжирането и най-вече в изпяването на щедрата колекция от извънземни, междуизмерни звуци, която представлява "Emperor of Sand". Слонската "Steambreather" например – песен, невъзможна за изтръгване от паметта на слушателя още само след първото ѝ завъртане – включва двоен припев Dailor / Sanders плюс убийствена, трудно предвидима поява на Brent Hinds. Пак той (Hinds, разбира се) води парада в "Precious Stones". Затварящата прог опера "Jaguar God", която стартира с недвузначен намек за пауър балада, обединява всичките трима певци, натискащи педала на пълна газ. Bill Kelliher на свой ред е машина за рифове – неговият принос никога досега не е бил толкова явен.

Заслугата в огромна степен се полага на Brendan O'Brien, чието завръщане зад пулта в колаборация с Mastodon след цели осем години се явява от първостепенно значение за крайния успех на "Emperor of Sand". И действително, по отношение на продукцията далеч няма да е пресилено да твърдим, че това е най-мощният албум на Mastodon до момента, отприщващ цялата безконечна сила на ексцентричната група.

Докато никой не е способен да оспори обстоятелството, че песента е шибано грабваща, вторият сингъл на "EoS", "Show Yourself" – където заглавието (направи се на особено изненадан!) представлява моментална препратка към ракова диагноза – будеше основателни опасения за посоката, по която ще поемат американците този път. Дали е дошло време да говорим за комерсиално "разпродаване"? Ще се превърнат ли Mastodon в подвижен поп-рок цирк?

Относно първото: това време отдавна отмина. Спомни си "Blood Mountain" и особено "Sleeping Giant". А защо не и "Colony of Birchmen"?

По втория въпрос: отговорът е да вървиш по дяволите. "EoS" е прогресив метъл "майндфак" пар екселанс. От една страна е прогресията на всяка отделна композиция (отварящата "Sultan's Curse", епичната "Ancient Kingdom" и прочие, и прочие...). От друга идва пълната картинка – историята, плавният преход на парчетата, преливащи едно в друго с гигантски размах и със смайваща лекота. А когато всичко свърши, Mastodon още веднъж са с една крачка пред почти всички останали в тази все по-подценявана, както и все по-лишена от въображение музика.

Те просто взривяват.

И настъпва тишина.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт