Ревюта
Група: Jasta      Албум: The Lost Chapters      Автор: Стако      Април, 2017
Jasta - The Lost Chapters (ревю от Metal World)

Много време мина, откакто Jamey Jasta се изяви със своя едноименен солов проект през 2011-а. И тези години никак не бяха празни за него или останалите проекти, в които участва. Незнайно поради каква причина, JJ събра сила да експериментира със своята вокална техника – осмели се да работи с повече мелодия, както и с разнообразяване на монотонния си стил на крещене. А резултатът беше повече от задоволяващ, ревитализиращ усещането за Hatebreed например. И е време да се види какво би станало със соло проекта, ако се добавят тези нови знания.

Разликата се чува от самото начало, от първия трак. Едно от по-значителните оплаквания в предишната изява беше, че много от записите звучаха така, сякаш могат да бъдат издадени и от Hatebreed. Тук се усеща повече пълнота, по-малко глухи тонове и точното количество мелодия, за да се отличи и да премахне възможността за такива обвинения. Пък и оставете това – самото парче е стабилно, мощно, надъхващо и вдигащо, като същото се отнася за целия траклист. Последният труд имаше здраво звучене, но бе по-негативен, докато тук е обратното. Не само това, но и Jasta видимо се опитва да разнообрази пеенето си все повече и повече, а чистите сегменти си пасват като по калъп – не идеални, но пънкарски и уместни спрямо микса. Обработката, разбира се, е страхотна, с разклащащ бас и обърнато внимание на средни тонове, за да се подчертае още повече контрастът между различните групи. Няма как да не се спомене и правилното влияние на музиката: тя навява намерения за чупене на разни плоскости от ПДЧ чрез бухалки, лостове и подобни оръдия на социалната революция; за красиви и приятелски пого моменти, както и за лашкане на лошковци у асфалтови повърхности. Сиреч – идеално. Сегменти от някои песни напомнят за вече извършени подвизи другаде, но на този етап това е повторение, а то се опитва да се идентифицира като стилистика. Макар да може да се спори, ще се приеме, защото материалът тук е преобладаващо качествен и силен, както и различен спрямо останалата част от хардкор сцената, която става все по-еднообразна. Примери за тази разлика са “Chasing Demons” – дует с Howard Jones от Killswitch Engage (чиито фенове вероятно ще харесат парчето много), както и кавърът на “Burried Alive” на Sabbath (който пък демонстрира точния стил чисти вокали тук, които не всеки ще одобри).

Съдържателен, влиятелен, вариативен и здрав – най-краткото описание на “The Lost Chapters”. Дано Jasta бъде все по-храбър в експериментите си, защото му се удават. Малките нотки на мелодичност за пореден път помагат оборването на иначе задължителната умора, предизвикана от хардкора. Албумът идва не просто с препоръка, а със задължение, особено към тези, които харесаха и последния труд на Hatebreed. А останалите – нека храбро го пробват.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт