Ревюта
Група: Sunless Sky      Албум: Doppelganger      Автор: Arwen      Април, 2017
Sunless Sky - Doppelganger (ревю от Metal World)

Хеви и пауър метъл легионите напоследък набират все повече свежа кръв в редиците си. Не е тайна за никого, че така любимите на поколения фенове големи имена в жанра са пример за подражание на всяка новоизгряваща банда. Все по-трудно е за бъдещите звезди да започнат да излъчват собствена светлина, да формират разпознаваем стил и да се борят за достойно място в необятната метъл армия. И докато някои от тях успяват да блеснат със своите качества и индивидуалност, то други са обречени да останат в сенките.

За съжаление, такава изглежда и съдбата на Sunless Sky. След дебюта си през 2014-а година с албума “Firebreather”, бандата се движеше в коловозите на американския вариант на NWOBHM, като особено осезаемо се усещаше, че творчеството им е вдъхновено от легендите Iron Maiden. Към днешна дата от оригиналния състав на бандата е “оцелял” единствено вокалистът Juan Ricardo, който е събрал изцяло нов екип за издаването на настоящия запис. Изглежда, че промяната на състава е довела до промяна и в стиловата насоченост. На свой ред “Doppelganger” звучи повече като традиционен пауър метъл албум, с типичните за жанра високи (на моменти до безобразие) вокали и китарни импровизации. И да, ако все още не е станало ясно, фигурата на фронтмена е поставена на пиедестал във всяко едно отношение. Което е жалко, защото в чисто музикален аспект групата звучи стегнато и мелодично, а вокалните заигравки на Ricardо правят записа дори неприятен за слушане на моменти. Разбира се, всеки почитател на жанра харесва епичните и високи вокали, но не и ако звучат като настъпена котка в адски мъки. В стремежа си да бъде оригинален и да демонстрира гласови възможности, Juan прави иначе приятните за слушане високи тонове (в стила на пеене на Michael Kiske) да звучат неестествено и дори недодялано.

Погледнато обективно и в цялост, “Doppelganger” не блести с кой знае какви качества. Откриващият трак “Starfall” започва обещаващо и енергично, напомняйки за ранните албуми на Helloween. Всъщност наред с “Lake Of Lost Souls”, “Adrenaline Junkie” и закриващата “Black Symphony”, това е едно от най-приятните и открояващи се парчета в албума. Като оформление и последователност, записът се движи в средно темпо, като от време на време преминава в малко по-бързи китарни импровизации. Цялостното възприемане от завъртането на “Doppelganger” обаче оставя чувство за еднообразие, а от заглавното парче направо могат да те побият тръпки в моментите, в които Juan решава рязко да извие глас, все едно някой го е настъпил по мазола. Другото странно нещо е, че албумът звучи така, сякаш е издаден поне преди 30 години – някак липсва така характерната енергия и хъс, които сме свикнали да виждаме в младите банди.

Ще е прекалено да се каже, че Sunless Sky са група без всякакво бъдеще и заложби. Да се надяваме, че третият опит ще бъде печелившият за тях, независимо дали това ще стане след поредна смяна в състава или стиловата насоченост.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт