Ревюта
Група: Alestorm      Албум: No Grave but the Sea      Автор: WingWriter      Април, 2017
Alestorm - No Grave but the Sea (ревю от Metal World)

Най-накрая дойде моментът, в който ще си поговорим по-сериозно за Alestorm. Цяла година мина без никаква следа от пиратите. Хората с основание започнаха да се безпокоят – погледни заглавието на последния им албум: “Sunset on the Golden Age”. И какво трябваше да означава това? Залезът на Alestorm? Именно тези загатвания, които шотландците оставиха след себе си, направиха следващия им ход меко казано непредвидим. Породиха се и съмнения дали изобщо ще има следващ ход. Пък и стоящият зад руля Christopher Bowes постигна огромни успехи, превъплъщавайки се в зъл магьосник – разказвач на героични истории в пауър проекта Gloryhammer. Тежки времена бяха настъпили за Alestorm.

Добрата новина за феновете – и съответно ужасна за хейтърите – е, че пиратската шайка отново е на линия, настървена за приключения, злато и алкохол. Тазгодишният запис еднозначно показва накъде ги тегли сърцето – “No Grave but the Sea”. Сега вече идва и другият въпрос – как новото попълнение в дискографията им се нарежда до предшествениците си. Всеизвестен факт е, че първите два опуса на морските вълци остават ненадминати. “Captain Morgan’s Revenge” (2008) и “Black Sails at Midnight ” (2009) се считат за класики в целия многообразен пауър/фолк метъл. “Back Through Time” (2011) не успя да продължи по попътния вятър и остана междинен посредник на класиките със затварящата глава – “Sunset on the Golden Age” (2014).

“No Grave but the Sea” е нещо съвсем различно, но запазващо пиратския дух. Все още са налице акордеоните и тромпетите, клавирите и екзотичните добавки като укулеле. Това е почеркът на капитан Bowes, но под типичните за Alestorm белези се крие композиторски най-изпипаният материал, издаван под това име. В момента, в който пиша този текст, групата все още не е представила сингъл. Обикновено в такива случаи всеки човек, занимаващ се с ревюиране на музика, едва ли не може да предрече коя песен ще заема тази почетна позиция. Тук това е невъзможно. Всичко е направено, така че да се забива в главата още на първо слушане. Няма един потенциален хит, всичките десет произведения са такива. В “No Grave but the Sea” се натъкваме на разчупени моменти с груув/метълкор насока. Сериозно, такива са едноименната песен, както и носещата името на групата – “Alestorm”. Имаме типично веселяшки попадения, като лесната за припяване “Mexico” и “Bar ünd Imbiss”. Специално внимание заслужават “To the End of the World” и “Pegleg Potion”, които ще върнат носталгичните фенове в ерата на “Captain Morgan’s Revenge”, а движещите се една след друга “Man the Pumps” и “Rage of Pentahook” ще те накарат да се чудиш дали всъщност не си пуснал без да искаш “Black Sails at Midnight”. За финал е оставена дългата прогресив пиеса, която стана обичайна за последните три албума на пиратите. Макар че в това отношение ненадмината остава песента-гигант “Death Thores Of The Terrorsquid”, закриващата тук, “Treasure Island”, е приятна и също препраща към ранното творчество на групата. А ако съвсем случайно се окаже, че не само не харесваш пиратите, но и открито ги мразиш, пусни си шестото парче – почти сигурно е, че на теб е посветено.

Alestorm надминаха себе си тази година. Както ще се окаже, “No Grave but the Sea” е не само един от най-добрите им албуми изобщо, но и едно от големите попадения на 2017-а.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт