Ревюта
Група: Novembers Doom      Албум: Hamartia      Автор: Killer Rose      Април, 2017
Novembers Doom - Hamartia (ревю от Metal World)

ἁμαρτία – да се провалиш (в превод от гръцки език). Думата е най-често свързвана с гръцките трагедии, но през 2017-а година тя маркира заглавието на десетия албум на дуум метълите от Чикаго Novembers Doom. Не се заблуждавайте, заглавието далеч не отговаря на това, което чуваме в творбата – провалът и разочарованието са непознати чувства за почитателите на групата, която от 22 години насам не си е позволявала да направи нито една грешка в музиката си. Независимо от факта, че наследството им често остава пренебрегвано и подценявано от масовия метъл слушател, то ценителите едва ли някога ще забравят отпечатъка, който творби като “Of Sculptured Ivy and Stone Flowers”, “The Knowing” и “The Pale Haunt Departure” оставиха върху световната дуум/дет среда. На какво се дължи постоянният успех на Novembers Doom и защо те са толкова важни? Не е редно да забравяме, че когато те издадоха дебюта си “Amid Its Hallowed Mirth” (1995), единствено бандите от английската дуум сцена си позволяваха да звучат по този толкова обречен и апокалиптичен начин. Именно това ги прави основоположници на собствената им територия. И докато европейските банди като Paradise Lost, My Dying Bride и Anathema впоследствие взеха решението да експериментират с по-леки стилове (готик рок, ню уейв, индъстриъл и пост рок), американците запазиха формулата на успешния си дебют и единствено започнаха да добавят нови елементи към нея. Дори при най-смелите си отклонения, те звучаха все така верни на същността си и оправдаваха очакванията.

“Hamartia” не страни от дискографията им. Преди да си го пуснем, знаем какво ще чуем. Предвидимостта при Novembers Doom обаче винаги върви ръка за ръка с класата и професионализма и именно затова няма как да останем разочаровани. Откриващото парче “Devil’s Light” ни посреща с уверена и зловеща усмивка, а впоследствие ни размазва с безкомпромисната си ритъм секция, която се е превърнала в нещо традиционно за бандата. Именно тук се появява и още един от факторите, които ги отличават от повечето други дуум метъл състави – вече доказаните американци не се страхуват да раздвижат темпото и да звучат изключително динамично, като същевременно не правят никакви компромиси с мрачната си атмосфера. В музиката им няма място за еднообразие и монотонност. “Ghost” се отличава като едно от най-мелодичните и грабващи парчета в творбата, благодарение на готическите партии на Paul Kuhr, който доказва че гласът му може да преминава през всякакви метаморфози. Задължителната кулминация в “Hamartia” обаче идва със закриващата “Borderline”, която успява да звучи мрачно, епично и поетично, като в нея се включват Dan Swano (който е отговорен и за микса и мастеринга на записа) и Bernt Fjellstad от Susperia.

“Hamartia” едва ли ще изненада някого. При Novembers Doom това обаче е еквивалентно на “едва ли ще разочарова някого”. Всички отличителни краски, с които сме свикнали да свързваме американските дуум легенди, са налице в този безупречен опус на съвременното метъл изкуство, който съвсем гордо ще се нареди до всички останали образци за качество в досегашната им дискография.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт