Не сте чували за Henry Metal? Е, значи определено имате да наваксвате. И не, не говорим за “Heavy Metal”. (Моля, прочетете отново). Това е HENRY Metal – един проект от Чикаго, който за краткото време на съществуването си вече създава свой собствен стил, изненадващо добре смесващ олдскуул метъла и комедията. Благодарение на него ще усетите как дълбоко се замисляте над живота и едновременно с това се смеете истерично, докато размятате коси в ритъм. Ето че отново е време за потапяне в морето на просветлението.
Всичко, свързано с Henry Metal и музиката му, все още е обгърнато от мистерия, защото няма никаква информация за него почти никъде, освен на уебсайта му, но когато чуете петте му песни, всичко започва да говори достатъчно красноречиво само за себе си. Парчетата съдържат колкото заразни мелодии, толкова и самоирония, но “Wrist is Pissed” е вероятно най-сериозната от всички тях, където най-силно се усеща сладката носталгия по 80-те и 90-те. Както самият Henry Metal казва в интервютата си, “If the solo melts the face, you know the tune is ace”. Явно, че и той доста се влияе от въпросното мото, защото китарната атака на “Wrist is Pissed” е живо доказателство за приложението му.
“Henry’s Saga” е поредната завладяваща приказка от поредицата, която излъчва още по-носталгична емоция в началото си, но по-късно еволюира във високоскоростно препускане по грифа. След това всичко се връща обратно към емоционалните и въздействащи вокали – чудесно допълнение към меланхоличната мелодия.
Следващ по ред е сингълът “Workin' for the Man”, който има някак по-радостна атмосфера, но отново може да се усети класическото вдъхновение, присъстващо във всички песни на Henry Metal. И в следващия момент осъзнавате, че цял ден си тананикате “Working for the man! Working for the man”. Е, струва си.
За разлика от всички гореспоменати композиции, “Butthead Maven” не е толкова хеви, а по-скоро хард рок, но отново е пример за китарното и вокално майсторство, както и за композиторския талант на Henry. Разбира се, няма как да пропуснем и хитрите комедийни намеци, които се превръщат в негова запазена марка.
Последно, но не на последно място от всички експлозивни творения, е “Boss of Me” – песен с доста силно изявен пънкарски привкус. Следващият път, когато искате деликатно да напсувате някого, просто я пуснете – посланието със сигурност ще бъде предадено.
Само с няколко песни чикагският човек-група Henry Metal вече доказва огромния си артистичен потенциал, a “сагата” му е едно от най-интригуващите нови неща на американския нестандартен хеви небосклон. Сега остава само да почакаме и да видим какво още ни е приготвил. Имайте търпение – със сигурност ни очаква още много.
