Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
SEVEN KINGDOMS
Автор: Warrior Of Ice
28 Април, 2017
Интервю със Seven Kingdoms

Цяло десетилетие след основаването си, Seven Kingdoms все още са една от най-добре пазените тайни на съвременния пауър метъл. Но никоя тайна не остава скрита завинаги и е само въпрос на време качествата на американците да им спечелят признанието, което заслужават. Четвъртият им албум, “Decennium”, ни даде повод да се свържем с китариста и съосновател на групата Camden Cruz, с когото поговорихме за битовото и фантастичното, както и за цената на това да създаваш музика без компромиси.

“Decennium” се появява малко повече от четири години след “The Fire is Mine” – какво наложи забавянето му?

Всъщност изнесохме страшно много концерти в Европа след издаването на “The Fire is Mine” и похарчихме много средства за това. Трябваше да отделим известно време, за да поработим и да си върнем парите, тъй като бяхме общо взето разорени. Когато си на нулата, трябва да си внимателен и да се подготвиш добре, преди да можеш да направиш нещо подобно отново. На практика две години не се занимавахме с бандата, за да можем да подготвим албума през следващите две.

И преди сте споменавали, че се налага да плащате, за да можете изобщо да свирите. Смяташ ли, че един ден ще можете да се издържате от музиката си?

Не съм много сигурен… Бих се радвал, разбира се – това е крайната цел на всеки музикант – но не мисля, че дори да се случи някой ден, ще се чувствам комфортно само с прихода си от бандата. Ще ми се да имам и някакъв страничен доход. Много музиканти в по-големи групи от нашата се издържат по подобен начин: печелят основно от турнета, но си имат свое малко студио, ресторант или нещо подобно. Мисля, че тази многостранна икономическа перспектива е бъдещето.

Веднага се забелязва, че новият ви албум е много изпипан. Коя беше най-трудната част в процеса на създаването му?

Това, че времето все не ни стигаше. Когато създаваш нещо, е невъзможно да си 100% удовлетворен от резултата. През годините обаче се научихме как да постигаме максималното в рамките на времето и бюджета, с които разполагаме. В крайна сметка сме много доволни – поне според мен това е най-добрият ни албум досега.

Отново работихте с Jim Morris по записите. Още малко и ще стане шестият член на състава ви!

Когато създаваш една песен, е много лесно да се изгубиш в нея – толкова си решен да постигнеш определен звук, че може да пропуснеш нещо съвсем очевидно, което да я направи по-добра. Хубаво е да разполагаме с някой, който ни разбира и е в състояние да прави предложения, които знае, че ще харесаме. Той ни дава един допълнителен свеж поглед върху музиката, а и колкото по-дълго работим заедно, толкова по-добри албуми правим. Същата работа като с храната – колкото по-дълго се маринова, толкова по-вкусна става, хаха!

Как пишете музика? Има ли основен композитор в бандата, или всеки допринася поравно?

Всеки допринася с по нещо. Обикновено се започва с някаква идея за китарна партия, измислена от мен или Kevin. След това парчето стига до Keith, който решава какъв тип барабани да добави. Басистът ни Aaron пък живее в свой собствен свят и дори когато партиите му следват рифовете на китарата, той им придава много характер. Понякога дори измисля неща, които не успяваме да включим – разни Helloween-ски мелодии и прочие. Накрая Sabrina сама създава вокалните си мелодии, а в студиото Jim ѝ помага да ги доусъвършенства. Тя, аз, Kevin и Bryan създаваме текстовете. Всички участваме в изграждането на основната структура на ниво демо, а по време на записите неизменно настъпват промени и подобрения.

Смятам, че творбите ви са ако не преоткриване на пауър метъла, то определено завръщане към славните му дни. Жанрът поизгуби посока през последното десетилетие – вече не е толкова бърз и техничен, колкото беше; звукът на китарите стана някак безопасен и притъпен. Seven Kingdoms обаче са пълен антипод на тази тенденция.

Това е изричната цел на новия ни албум! (смее се) Много се радвам, че някой е забелязал това. И ние се чувстваме по този начин – сякаш жанрът постепенно се изчерпва. Все още излизат силни албуми, но не са от онзи класически тип пауър метъл, който първоначално те е накарал да се запалиш. Напоследък всичко става все по-разводнено… Затова и в албума няма балада; най-бавното темпо, което си позволяваме тук, е тру метъл. Сигурен съм, че ще запишем песни с повече динамика за следващия ни албум. Но дори и там сигурно ще има осем парчета на максимално темпо и две, които да омилостивят недоволните, хаха. Е, и те ще са добри, разбира се! Ако зависеше от мен, бих издавал албуми със 160 удара в минута или повече до края на кариерата си, но критиците ще ни пометат, ако направим нещо подобно. Този път си го позволихме, защото моментът ни се стори подходящ. Фактът, че толкова много банди разводниха звученето си, донякъде ни направи уникални, понеже почти никой вече не свири така. Странно е дори да си го помислиш: “Хей, аз съм в единствената наистина бърза пауър метъл банда.” Като някакъв оксиморон е. Ако го кажеш на Stratovarius през 2000-та година, сигурно биха те изгледали много странно.

Интензивността на музиката ви много ме радва, но Seven Kingdoms са традиционно силни и в баладите. На някои слушатели сигурно ще им липсват песни като “A Murder Never Dead” и “Kardia”.

Забавно е, защото попаднах на няколко ревюта – очаквах да има такива – в които ни бяха дали 6 от 10, просто защото съответният журналист е бил изнервен и изтощен в края на албума. Целият албум е изсвирен на пълна газ, но това е идеята му. Всъщност в известен смисъл се зарадвах на тези ревюта дори повече, отколкото на други, в които бяха хвалили “Decennium”, защото явно съм успял да ядосам някои от хората, които допринасят за разводняването на пауър метъла.

Нека поговорим за текстовете. Има няколко, които са повлияни от Джордж Мартин; парчето по Лъвкрафт също е жестоко, но “Stargazer” и “Neverending” ми се сториха най-интригуващи, защото показват нещо съвсем ново за бандата в лирически план.

“Neverending” е рожба на Kevin, така че не мога да ти кажа със сигурност от какво точно е вдъхновена, но като цяло се занимава с житейски проблеми. Когато човек остарява и трупа опит, някои общи въпроси за живота започват да му се струват по-важни. Колкото до “Stargazer”, тя е мое дело и е вдъхновена от първия от по-новите филми по “Star Trek”, в частност от онази сцена с вулкана, когато туземците за пръв път виждат кораба Enterprise. Те са втрещени от гледката и рисуват космическия кораб върху пясъка в пристъп на религиозно страхопочитание, а не щеш ли, това е просто глупавият капитан Кърк. Ако се замислиш върху тази концепция, те са толкова невежи, що се отнася до технологиите, че… какво пречи самите ние да сме на тяхно място? Все още не знаем почти нищо и си мислим, че някъде там съществува нещо по-добро.

Научнофантастичните текстове ви пасват учудващо добре.

Ами, напоследък съм станал голям sci-fi нърд. Останалите от бандата много харесаха този текст, вероятно ще има и още такива. Много внимателно следя какво правят SpaceX например. Не е ли страхотно да можеш да приземиш цяла сграда от космоса?

Sabrina е надминала себе си този път – това са едни от най-добрите пауър метъл вокали, които съм чувал от доста време насам. Тя има ли някакво музикално образование, или се е учила сама?

Съвсем всичко е научила сама, без каквато и да е тренировка… като изключим четирите дни, които прекарва във фитнеса на всеки две-три години, хаха. Ако не се налагаше да работи, може би щяхме да я запишем при някой професионален вокален педагог. Дори аз съм ходил на уроци по китара в началото, колкото да се запозная с музикалната теория. Същото се отнася за Kevin и Keith, но специално при нея наистина би помогнало много.

Пее по много характерен начин и е трудно да я сравниш с който и да е друг вокалист.

Всъщност тя произхожда от една кънтри и блуграс среда. Мисля, че това допринася за различното ѝ звучене.

Значи не е била фен на метъла, преди да се присъедини към бандата?

О, съвсем не. На първата ни среща отидохме на някакво караоке и тя пееше старо кънтри… май беше Patsy Cline. Израснала е, пеейки хармонии заедно с майка си – основно стар, класически блуграс.

Според теб как се е развила бандата в музикално и лирическо отношение от създаването ѝ до днес?

В текстови план, както вече споменах, започват да ни занимават все повече теми от реалния живот. Колкото до цялата история с “Игра на тронове”… Първият ни запис беше по-скоро нещо като проект, когато още не бяхме напълно сериозни, затова стана цял концептуален албум. Тогава ни изглеждаше много яко, но не мисля, че ще го направим отново. Тепърва ще посягаме към различни теми – всичко, което пасва на музиката ни и вика картини в ума на слушателя.

Сигурен съм, че с напредването на времето актуалните тенденции в музиката ще намерят известно отражение и при нас. Това се случва дори сега, макар и в съвсем малка степен. От друга страна, не искам да се променяме драстично – ще си останем пауър метъл група. Ако искам да свиря нещо друго, по-скоро ще основа нова банда. По-скоро очаквам, че звукът ни ще еволюира постепенно в определени граници. Не ми се иска да сме от онези групи, които стават все по-бавни с напредването на кариерата си.

Какво ви накара да направите Kickstarter кампания за финансирането на последното EP и албума?

Най-вече финансовата ситуация в музикалната индустрия, с която съм сигурен, че всеки вече е запознат. Това е единственият реален начин да си независима банда и да си стъпиш бързо на краката. Имахме късмета да сме в позиция, от която да можем да го постигнем. След това пък подписахме договора с Napalm… Сигурен съм, че когато отново дойде времето да издадем нещо, те ще ни помогнат да направим нов Kickstarter. Бъдещето е в самофинансирането и лейбълите рано или късно ще трябва да го преглътнат, или по-скоро да приемат, че това е инструмент, който може да бъде полезен за всички. Цялата идея е в това всички да виждат колко пари са генерирани. Погледни какво направиха Wintersun – толкова много хора са бесни, че нещо подобно изобщо е възможно, а още повече са тези, които се радват! Те успяха да съберат над половин милион долара. Дай ми толкова пари и ще ти покажа какво мога да направя с тях, хаха! Времената се менят и се надявам отново да можем да организираме такава кампания за следващия албум.

А как всъщност се случи договорът с Napalm Records? Те ли се свързаха с вас?

Когато бяхме на турне със Stratovarius, някой от Napalm е бил на концерта в Австрия и ни е видял. От тогава поддържам контакт с Thomas, техния изпълнителен директор. Знаех, че се интересуват от нас, така че договорът беше нещо съвсем очаквано.

Отправяте се на голямо американско турне с Evergrey. Можем ли да ви очакваме скоро и в Европа?

Да, убеден съм. Ще разчитаме и на Napalm да ни помогнат в това отношение. Би било хубаво да споделим сцената с някои техни банди. Има няколко, които организират хедлайнерски турнета и мисля, че бихме си паснали добре.

А кои са най-важните уроци, които сте научили от другите банди, заедно с които сте свирили?

Преди всичко обръщаме внимание на онези похвати, които предизвикват реакция от страна на феновете – независимо дали е на щанда с тениски или на самата сцена. Част от бандите пък ни дават обратния пример – как да не се държим като този или онзи, просто защото е пълна отрепка, хаха! Но опитът почти винаги е позитивен. Говорим си с тях, споделяме, опитваме се да се сприятелим. Ще ми се да вярвам, че сме приятни хора, с които е лесно да се сдружиш. Ние сме от Юга, а всички хора там са готини! Мнозина забравят колко врати ти отваря нормалното човешко поведение.

Надявам се, че няма да се наложи да чакаме още четири години за следващия ви албум!

Със сигурност няма да излезе догодина, защото искаме да наблегнем на концертите. Чак когато успеем да запълним графика си с турнета и фестивални участия, ще можем да започнем да композираме на спокойствие. С нашия начин на живот отнема около две години да напишем музиката за даден албум и около шест месеца да го запишем както трябва. Мисля, че ще успеем да издадем нещо през 2019-а. Не сме от групите, които биха могли да спестят средства от звукозапис. В никакъв случай не искам да обидя другите жанрове, но ако бях в някоя брутална дет метъл банда, щяхме да спестим доста студийно време само от записите на вокалите.

Един нърдовски въпрос за финал: как според теб ще приключи сагата “Песен за огън и лед”? Дали Денерис и Джон Сняг ще си поделят Вестерос, или ще се случи нещо съвсем неочаквано?

Нищо не би ме изненадало! Познавайки Дж. Р. Р. Мартин, някой със сигурност ще умре. Дали Джон Сняг ще загине отново? Видях някакви картини на един от драконите, подчинен от Нощния крал, което е едновременно зловещо и абсурдно. Аз бих предпочел Джон и Денерис да управляват в мир, за да направя пауър метъл песен за това, хаха! Опасявам се обаче, че Джордж Мартин ще се появи под звуците на Suffocation и ще опропасти този план.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт