Ревюта
Група: Motionless in White      Албум: Graveyard Shift      Автор: Стако      Май, 2017
Motionless in White - Graveyard Shift (ревю от Metal World)

Проблемът с бандите, които придобиват слава рязко и бързо, е, че рано или късно dis манталитетът, породен от възрастта и обстоятелствата, се обажда. Motionless in White са добра група, както и да го погледнем. Имат стабилен репертоар, който според модерния принцип на креативността може да се нарече разпознаваем, макар и не уникален. Албум без силни парчета до сега е нямало, а вокалната работа на Chris представя един от най-автентичните крещящи гласове на модерната сцена. И беше въпрос на време да стигнем до нещо като “Graveyard Shift”.

Албумът е погълнат в себе си. Макар отново да са налице типичните за жанра и бандата теми, те са по-егоцентрични. Цялостната атмосфера, която остава единна през продължението (което си е постижение) напомня пубертетски етап на група. Целият запис звучи като голям dis трак, а това е най-лошото, което може да се каже за него. Оттам – отново според модерния принцип на креативността – минаваме през жанрове от модерен метъл и индъстриъл до метълкор, ако и не се засекат и трите едновременно, както се и очаква. Отново траклистът е подреден по лична логика, което го лишава от въздействието, което иначе би имал. Може да се каже, че съставът вече е разгърнал крилата си на максимум, така че новопридобити умения за показване няма. Остава само да има силни парчета. Бърз съвет – слушайте музиката, а не текстовете, особено ако сте преживели годините си на яростна безпредметна омраза. И преди MIW са имали подобни мотиви, но не и толкова елементарно изразени и звучащи без покритие. Отвъд това, композициите са преобладаващо силни. Мощни, раздвижващи, често дори с енергични и мелодични припеви. Хитове, разбира се, има, но това също е очаквано. Сред парчета, които остават по-тежка смесица между Manson и Dope, достигаме и такива, които напомнят на Nine Inch Nails например. И ако Motionless in White имат стил, то силата му е, че обединява най-доброто от индъстриъла в едно (доколко това има стойност, зависи от слушател до слушател). Инструменталите не изненадват с нищо, но са ритмични, здрави и разчитащи на електронни украшения, които впрочем в “Graveyard Shift” са изведени на по-преден план. Това се оказва ефективна стъпка и по никакъв начин не омаловажава китарната работа... когато ѝ е времето да присъства. Композициите често изглеждат плоски и невпечатляващи, но не биха могли да бъдат по-различни в избрания жанр. Единственото искрено разочарование в този албум е маниерът му, оттам насетне всичко е точно, предвид избраната рамка.

Но отново: издание като това е естествена част в израстването на една банда. Проблемът е, че някои не го надживяват. А малко са тези като Dope, които са способни да го обособят като собствен стил. Motionless in White отново показват музикална култура – просто не-музикалната е дала стъпка назад. Всичко останало е на същото ниво като последния път, но и много място за експанзия в момента няма. Въпросът е дали следващият път ще слушаме „Велик съм, щото имам пет албума!” или „Майната му на обществото!”. Вярвам, че второто е по-стойностно. Но от друга страна – една доза от предното може да дойде свежо в правилния момент.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт