Делили една сцена с екстремни величия като Dying Fetus, Suffocation, Necrophagist и Decrepit Birth, Arkaik имат пълното основание да бъдат сочени за една от новите надежди на американският брутален дет метъл. С “Reflections Within Dissonance” младите калифорнийци ни представят едно мрачно и необятно пътуване, умело изградено от достатъчно бруталност, за да задоволи редовия фен, скорострелно технично свирене на предела на възможностите, умопомрачителни мелодии и още куп извънстереотипни елементи, които правят музиката в “Reflections Within Dissonance” превъзходна. А именно, защото тя е много технична, но същевременно идейна и целеустремена, с особено отчетливи влияния и невероятно пресъздадена космически-зловеща атмосфера. Личи си вниманието, обърнато на детайлите в изграждането на композициите - като запонем с тягостната атмосфера и ефектите, които допълнително я втежняват, та до нечовешкото свирене и изключителна прецизност, с която са сътворени инструменталните партии - независимо дали става дума за усукана мелодия, китарен риф, размекващ мозъка ви бас или недостижими ударни.

Творбата е меко казано перфектна. Десетте песни бълват изключителен перфекционизъм и хъс – дет метъл тресни без излишни ноти. И макар записът да е сътворен от младежи, ненадвишаващи 25-годишна възраст, той е написан с емоция и зрялост, създаващи илюзията, че е дело на много по-опитни музиканти. Не мога да не отбележа и превъзходната съвременна продукция на “Reflections Within Dissonance”, позволяваща на всеки звук да заеме своето място и да стене отчетливо, а на всеки инструмент - да се чува идеално, което допълнително кристализира цялостния облик на крайния продукт.

Хубаво е, когато не се стига до крайности и наред със смазващата бруталност срещнем някои приятни концептуални идеи и похвати, които в този случай играят важна роля. С интерес ще продължа да следя развитието на Arkaik и се надявам след някоя друга година отново да чуем нещо толкова прекрасно, колкото “Reflections Within Dissonance”.