Ревюта
Група: Chaplin’s Dream      Албум: Genesis      Автор: Стако      Юни, 2017
Chaplin’s Dream - Genesis (ревю от Metal World)

Кой не обича групи с хитри, готини имена? Дотук добре, но нашенците от Шумен имат доста повече за показване от оригинално име и обложка. С предизвикателния прогресив, избран като основата на изкуството им, най-малкото чистата амбиция вдига очакванията. Не просто труден за замисляне и изпълнение, а и труден за реализиране у нас, такъв стил дава много резерви на слушателя... Но групата оборва почти всички от тях.

С първия трак, озаглавен “War”, наистина се усеща тъкмо това. Мощен, дефинитивен, впечатляващ звук – както подобава за интродукция. Не отнема дълго обаче да си проличи основният проблем – мастерингът, за пореден път, е изключително слаба точка в българско издание. Контрастът е сякаш на напълно случаен принцип – като трябва да го има, го няма, и обратно. В един момент китарите са плътни и изпълващи, а после изчезват, когато очакваш да са там. Странното е, че албумът е мастериран в Лондон, но пак важи оригиналната теория – или е нямало подходящо място за записване на основните файлове, или въпросното студио идея си няма какво прави. И в двата случая групата не може да се вини.

Но е хубаво, че разкарахме този негатив веднага, защото от тук започват да следват само позитиви. Композициите са класически, но изпълнени по модерен начин – нещо като стария стил на A7X, с примеси на Grand Magus, но с повече трашърски привкус. Прогресив елементът в началото се проявява плахо, но на място – с вметки, достатъчни да разнообразят парчето и да впечатлят слушателя. А с времето сегментите стават все по-застъпени, което резултира в няколко страхотни композиции към края на албума. Но това изобщо не ще да рече, че началните са слаби – напротив. Бонус точки, че сред първите три песни не чуваме балада, но нека сме честни – всички знаем, че е въпрос на време тя се появи. И много рядко се случва баладата да е не просто добре изпълнена, а смислена и добре сложена. Тук те са даже две, като и за двете важи същото! Цялостно инструментите си знаят работата, а като дойде време да впечатляват – определено имат с какво. От суингирани темпове до бесни сола, продължителността от един час, която “Genesis” предлага, е добре запълнена. Противно на очакванията, колкото по-навътре навлизате в този труд, той толкова повече има за показване, докато не се стигне до парче като “Epic”, което е една от най-силните изяви тук.

Да, мастерирането е слабо и на моменти направо може да те хване яд. Съдържанието си струва да се чуе в значително по-добро състояние. Траклистът броди по тънката граница на класика и модернизъм, с нотки, които безконфликтно формират стил. Цялостното демонстрирано отношение дава силни корени на този дебют, тъй че ще запомните Chaplin’s Dream с повече от готина хрумка за име. С времето силните издания от българската сцена стават по-често явление, а това е още една добавка към този списък, която си струва да чуете.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт