Проблемът на “Starve For The Devil” се корени в липсата на достатъчно запомнящи се, вълнуващи песни, които да се забият в съзнанието ти и да не ти дават покой с месеци. Ако целият албум бе от класата на “Closer To Cold”, то вероятно щях без да се замисля да го обявя за дет заглавие номер едно на 2010. В това парче чуваме толкова много банди, събрани накуп: At The Gates-ки вокали, бластове а ла Necrophagist и сола, които сякаш са излезли от последния Children Of Bodom, предизвикват истинска звукова експлозия, способна да шашне всеки привърженик на екстремния сектор. Нещата са на ниво и в “Sick Perfection”, която изненадва с чудесен припев, но за сметка на това имаме и напълно ненужната “Forced To Rock”, представляваща чист прочит на късните Voivod, обаче с яростно реване зад микрофона.

Останалите тракове не са слаби, но освен че липсват моментите, които ти спират дъха, са и ужасно предсказуеми. Чуваме прецизно и надъхано свирене, а стилът си е характерната рожба на Arsis - плод на кръвосмешението между мелодичен и техничен дет. Неизменно добрата продукция и интересните търсения по грифовете не променят факта, че нещо липсва и напук на цялата целеустременост на хора като James Malone, на момчетата не са им достигнали силите. Често жуленето на синтетични рифове и накъдрени сола идва в повече, а демонстрацията на умения става прекалено показна. Ето защо вместо очакваната крачка напред, американците тъпчат на едно място - така, както го правят викингите Ensiferum, злодеите Horna и още безброй групи от различни страни и стилови направления.

За ултрасите на бандата това ще бъде скъпоценно ново попълнение, но по моите скромни критерии “Starve For The Devil” диша праха на дебюта. За следващия път Arsis ще трябва да вкарат повече емоции в разчупената си, технична музика. Да я напомпат с адреналин, заредят с агресия и обгърнат в огън.