Ревюта
Група: Vangough      Албум: Kingdom of Ruin      Автор: Killer Rose      Ноември, 2011

 

Дали Vangough са едни от следващите титани на прогресив рока? Може би. Потенциалното доказателство стои пред нас, озаглавено “Kingdom Of Ruin”. Създаването на бандата датира от 2007-ма година, а основните влияния са не толкова изненадващи – метализираното звучене на Pain Of Salvation и Dream Theater се среща с класическия арт звук на King Crimson и Genesis. Дебютът “Manikin Parade” е задължителен за всеки ценител на стила, но за съжаление остана масово незабелязан, тъй като бе издаден от самата група, а не от някой доказан лейбъл. За втория си албум “Game On!”, който бе почти изцяло инструментален и посветен на осембитовите видео игри, бандата попадна на ъндърграунд лейбъла Dissonance Rising и това също не й помогна да демонстрира потенциала си пред по-широка аудитория. Упоритостта си каза думата обаче – най-накрая еклектичните прогресари подписаха с Nightmare Records (Anubis Gate, Balance Of Power, Cloudscape, Manticora, Pyramaze) за актуалния си концептуален албум и това може би ще се окаже големия портал към световното прогресив общество.

Продукцията е първокласна, а звученето на бандата продължава от мястото, където завърши дебютът. Искреност и емоция струят от всяка една нота, а разнообразието е наистина голямо – от светли и мажорни мелодии в “The Rabbit Kingdom” (искряща с хипнотизиращ риф), “Sounds Of Wonder” (изцяло акустична с красива бленда на клавишните) и “An Empire Shattered” (често променяща темпото си), през пропитите с мрак “Disloyal”, “Choke Faint Drown”, “Frailty” и “Requiem For The Fallen King”, в които тежестта и отчаянието е подчертано от грууви рифовете и артистичните вокали, чувствителните и семпли балади “A Father’s Love” и “Alice”, та чак до финалната епика “The Garden Time Forgot”, синтезираща всички емоции. Мощните и тежки стакато рифове контрастират с нежното пиано, а към досегашните влияния на групата може да добавим вече дори Queen, с някои доста характерни изблици на вокалиста Clay Withrow, както и интересните бек вокали в споменатата вече “An Empire Shattered”. Пиано-баладите пък могат съвсем спокойно да се впишат в контекста на класиките “We Are The Champions” и “Bohemian Rhapsody”. Разбира се, драматичността и обречеността от характерния почерк на лидерите Pain Of Salvation се усеща доста често и в тази тава, но определено може да се подчертае, че групата е започнала да открива своята идентичност.

В една изключително успешна година за прогресив стила, Vangough поставят един достоен финал. Истински, емоционални, уникални – те са наистина решени да станат големи и ако продължават толкова убедително, ще успеят безпроблемно.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт