Дали Vangough са едни от следващите титани на прогресив рока? Може би. Потенциалното доказателство стои пред нас, озаглавено “Kingdom Of Ruin”. Създаването на бандата датира от 2007-ма година, а основните влияния са не толкова изненадващи – метализираното звучене на Pain Of Salvation и Dream Theater се среща с класическия арт звук на King Crimson и Genesis. Дебютът “Manikin Parade” е задължителен за всеки ценител на стила, но за съжаление остана масово незабелязан, тъй като бе издаден от самата група, а не от някой доказан лейбъл. За втория си албум “Game On!”, който бе почти изцяло инструментален и посветен на осембитовите видео игри, бандата попадна на ъндърграунд лейбъла Dissonance Rising и това също не й помогна да демонстрира потенциала си пред по-широка аудитория. Упоритостта си каза думата обаче – най-накрая еклектичните прогресари подписаха с Nightmare Records (Anubis Gate, Balance Of Power, Cloudscape, Manticora, Pyramaze) за актуалния си концептуален албум и това може би ще се окаже големия портал към световното прогресив общество.
Продукцията е първокласна, а звученето на бандата продължава от мястото, където завърши дебютът. Искреност и емоция струят от всяка една нота, а разнообразието е наистина голямо – от светли и мажорни мелодии в “The Rabbit Kingdom” (искряща с хипнотизиращ риф), “Sounds Of Wonder” (изцяло акустична с красива бленда на клавишните) и “An Empire Shattered” (често променяща темпото си), през пропитите с мрак “Disloyal”, “Choke Faint Drown”, “Frailty” и “Requiem For The Fallen King”, в които тежестта и отчаянието е подчертано от грууви рифовете и артистичните вокали, чувствителните и семпли балади “A Father’s Love” и “Alice”, та чак до финалната епика “The Garden Time Forgot”, синтезираща всички емоции. Мощните и тежки стакато рифове контрастират с нежното пиано, а към досегашните влияния на групата може да добавим вече дори Queen, с някои доста характерни изблици на вокалиста Clay Withrow, както и интересните бек вокали в споменатата вече “An Empire Shattered”. Пиано-баладите пък могат съвсем спокойно да се впишат в контекста на класиките “We Are The Champions” и “Bohemian Rhapsody”. Разбира се, драматичността и обречеността от характерния почерк на лидерите Pain Of Salvation се усеща доста често и в тази тава, но определено може да се подчертае, че групата е започнала да открива своята идентичност.
В една изключително успешна година за прогресив стила, Vangough поставят един достоен финал. Истински, емоционални, уникални – те са наистина решени да станат големи и ако продължават толкова убедително, ще успеят безпроблемно.
