Ревюта
Група: Arch/Matheos      Албум: Sympathetic Resonance      Автор: Lodborg      Октомври, 2011

 

Облегнете се назад в креслото си и помислете хубаво кога за последно слушахте албум на класическа прогресив банда, който да е напълно лишен от всяка творческа суета; който да не прекалява с високомерното самоугаждане или да не самозадоволява ничий божи комплекс. Помислете кога за последно слушахте прогресив албум, който остава в контакт с всеки импулс и стремеж на музиканта и въпреки това не парадира с технична превзетост или престорена сложност. Албум, който е до болка артистичен, не слага юзди на музикалната изобретателност, но въпреки това държи вроденото артистично честолюбие в пълен контрол. Помислете кога за последно слушахте петнайсетминутни прогресив композиции, които не са излишно напомпани с баласт; които не преповтарят идеи, нито са последователност от насилствено слепени мотиви, а плавно преливат от идея в идея като в свързана реч. Помислете хубаво и тогава може би ще разберете пълното ми въодушевление от албума на Arch/Matheos.

Подновеното сътрудничество на John Arch и Jim Matheos, двама от създателите на прогресив бащиците Fates Warning, е събитие само по себе си. И макар "Sympathetic Resonance" да не е първото им общо дело от легендарния "Awaken the Guardian" насам, тазгодишното им дългосвирещо творение придава доста по-веществен вид на мечтите за официален реюниън. От една страна това обещава да е нещо повече от мимолетно начинание. Точно като това изглеждаше да е EP-то "A Twist of Fate", което двамата записаха съвместно под името на John Arch, след като цели осем години не последва нищо ново. От друга страна, един поглед към съратниците на двете легендарни имена в Arch/Matheos поражда издайническата мисъл, че това чисто и просто е настоящият състав на Fates Warning, но с Arch зад микрофона вместо Ray Alder. По този начин решението "Sympathetic Resonance" да се издаде под името Arch/Matheos, вместо под доста по-логичното Fates Warning, изпраща недвусмислено послание – пълна солидарност с Ray, зает с работата по новия запис на калифорнийските прогресари Redemption. Където, между другото, Ray очевидно се чувства съвсем комфортно. А и разбираемо, предвид завидната популярност, която бандата заслужи с няколко първокласни записа. Самият Matheos отбива всякакви спекулации и гарантира, че мястото на Ray Alder във Fates Warning е повече от сигурно. За догодина дори е заплануван наследник на излезлия през 2004-а "Fates Warning X", но това по никакъв начин не променя факта, че феновете най накрая получиха така лелеяния нов албум с John Arch.

Да се върнем все пак и на него. "Sympathetic Resonance" не е нов прочит на осемдесетарските албуми на Fates Warning и приликите с тях са чисто кадрови. Не се откриват така привичните за ранния период на групата пауър елементи, песните са по-битови и вглъбени. Вокалите на Arch доминират във всеки един момент и още от началните акорди на откриващата "Neurotically Wired" става ясно, че легендарното гърло не е загубило нищо от силата, многообразието или, учудващо, обхвата си. Arch е във върхова форма и огромната пауза в професионалните му занимания като певец все едно че не е оказала никакво влияние върху мощния му глас. Още повече, личи си, че музикантът не се щади и е написал страшно предизвикателни вокални партии, които да го отведат до границите на възможностите му, вместо да предпочете по-лекия път. Музиката е изцяло дело на Jim Matheos и съвсем логично се явява естествено надграждане над стила, който наложи в последните няколко албума на Fates Warning, особено "Disconnected". Точно тук си проличава каква водеща роля винаги е имал певецът в групата. При все че музиката носи добре познатия почерк на Matheos, "Sympathetic Resonance" по никакъв начин не напомня на по-модерното творчество на Fates Warning. Причината за това е контрапунктът Arch – Alder – двама първокласни вокалисти със собствено, характерно присъствие, които обаче определят едно коренно различно звучене заради различните си стилове, различната си техника и склонността към два специфични вида вокални линии. Точно поради тази причина "Sympathetic Resonance" всъщност напомня много повече за EP-то на John Arch, отколкото на последните издания на Fates Warning. Самата музика е въздействаща, предимно около средното темпо, на високо технично ниво, но в нито един момент не се стига до студена прецизност без душа. Всяка секунда тежи на мястото си, не се открива дори и бегъл помен от пълнеж, усърдно заличен от запомнящи се пасажи и прекрасни идеи.

"Sympathetic Resonance" е меко казано образцов албум, който представлява едно от най-добрите издания в прогресив метъла за последните години. Едно задължително издание за почитателите на стила, които ще останат напълно задоволени от свръхдозата великолепна музика. А на всички заслужено въодушевени от чудесния "A Dramatic Turn of Events" ми се иска да напомня от кого са се учили самите Dream Theater като млади и кой прокара пътя за бъдещите прогресив икони.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт