Ghost Brigade не са поредните пауър герои, нито едни от многото последователи на мелодет наследството на Children of Bodom и компания, заляло Финландия. Те са сравнително млада група, свиреща... собствено съвършенство. Своенравният характер и сложността на първите им записи днес се завихрят за трети път, а момчетата упорито продължават да избягват клишетата и лавират успешно между характерната за родната сцена меланхолия, поднасяйки я с красиви акустични мелодии, слъджърски рифови структури и контрастни вокални изпълнения. Музиката на “Until Fear No Longer Defines Us” отговаря напълно на името на албума и показва, че Ghost Brigade не само не се страхуват да експериментират, но и че сякаш не могат (или не искат) да свирят другояче. Финалният резултат е гигантска, лепкава паяжина от пост-рок, прогресив, дет и дуум метъл, или накратко, един потискащо красив албум.

Без да пренебрегват тотално приноса на учителите си в лицето на знаковите сънародници Swallow the Sun, Amorphis и Insomnium, в третия си албум Ghost Brigade окончателно напипват пулса на своята лична изказност и емоционалност. А точно тук тя преминава през всевъзможни състояния – от спокойни ритмики и мелодични припявания до кървави пиршества под звуците на диви крясъци и режещи китари... но именно ярко изразените емоции карат опуса да звучи така жегващо интимен и дори “топъл” като контрапункт на наследството на Скандинавието. Бандата е открила свой начин да предаде душевната си есенция на слушателите, чиито едночасов музикален сеанс откриват нежната акустика “In the Woods” и жежките рифове на дрезгавата “Clawmaster”. В сравнение с музиката на “Guided By Fire” и “Isolation Songs”, новите песни звучат подчинени на конкретен мотив, което обаче не ги прави и на йота по-лесни за възприемане от невъоръжените с търпение уши. И все пак, в някои аспекти Ghost Brigade си остават традиционалисти – хипнотичните китари и чисти вокали често се сблъскват с плътни басови и ударни секции по начин, напомнящ за лъжливото спокойствие на океански вълни, разбиващи се с пълна ярост в крайбрежните зъбери. Квинтетът на свой ред разполага с не по-малко притегателна сила и с напредването на албума въвлича във водовъртеж от мрачни елегии като “Grain”, “Cult of Decay” и по-тежките пиеси “Breakwater” и “Torn”, преди да положи финални щрихи с осемминутната “Soulcarvers”, чието изящество наистина оставя отпечатъка си върху всеки, докоснал се до него.

С едва третия си запис, Призрачната бригада открито заявява, че мрази всякакви жанрови ограничения и вече изпробвани формули за успех. “Until Fear No Longer Defines Us” е албум, който изисква от слушателите почти толкова много, колкото и предлага. Малък шедьовър, готов да влезе в историята като най-значимото постижение на финландците до момента, бележещ абсолютния връх в творческите им изяви.