Името на Thurisaz е в списъка застрашени видове млади банди-хамелеони, израснали с хронична тенденция за рязка промяна на творческия си облик от запис на запис. След по-малко от седем години, момчетата имат три студийни албума зад гърба си, всеки от които надгражда потенциала от предишния в музикално отношение. Към днешна дата, метаморфозите вече не са нищо по-малко от определящи характера на групата: ако дебютът “Scent of a Dream” осигури един злостно-екстремен старт, то в продължението “Circadian Rhythm” се промъкнаха нотки на меланхоличност, превърната в основен двигател за третата им творба, “The Cimmerian Years”.

Въпреки общото екстремно наследство, което Thurisaz неотдавна деляха със сънародниците си Axamenta, Gorath и блек излиянията на големите Ancient Rites, звукът в новия им опус напомня повече за атмосферата на някои имена от шведско-финландската сцена като Opeth, Insomnium и Ghost Brigade, подсилена със железен обков от многопластови прогресив-дуум пасажи. Именно този е записът, в който белгийският квинтет най-после успява да разгърне творческия си размах до абсолютния максимум, сливайки редица стилове в едно. Резултатът от постоянните им търсения е мрачен, мелодичен и неправолинеен албум-опозиция на дет/блек нишата, която Thurisaz удобно окупираха с предишните си творби. Знаковата за дебюта плътна мрежа от екстремни крясъци тук е разкъсана от гласовете на трима от музикантите и украсена с почти доминиращи чисти вокали, които автоматично издигат албума до най-експерименталната в певческо отношение творба. Същото важи и за богатата инструментална подложка – от полуакустичното интро “Broken”, през епичните клавишно-китарни атаки “My Precious Unknown” и “Second Mirror”, до нежната интерлюдия “Inner Voices”, белгийците винаги звучат различно, целеустремено и най-вече сигурни в уменията си да изненадват слушателя. За последното спомагат и някои гостуващи вокалисти – Paul Kuhr (Novembers Doom) придава остър контраст в дет-блекаджийската “No Regrets”, Els Blieck (Inis Cathaigh) извива екзотични беквокали в “Unhealed”, а Thomas Jensen (Saturnus) заема гласа си на “A Glance of Misperception” и извайва блестящ, деветминутен дуумаджийски завършек.

“The Cimmerian Years” може да е едва трети запис на Thurisaz, но именно с него групата напипва най-вярната посока в кариерата си – тази на постоянните експерименти, полираните до блясък детайли и сложното композиране, което едва ли ще се хареса на почитателите на по-бездушната музика. Ако обаче сте от другия лагер и обичате еклектичните, наситени с емоционалност произведения на изкуството, това е албумът за вас.