През последното десетилетие норвежците от Leprous добиха почти култов статут сред почитателите на модерния прогресив метъл, независимо че така и не успяха да достигнат до по-масовата популярност на много от колегите си. Причина за това е може би постоянната еволюция в звученето им, както и специфичният и уникален почерк, чрез който те оставиха следа в музикалната история. Не е толкова трудно да разкодираме бандите, от които са се вдъхновили, но е по-добре да не се заемаме с директни сравнения с нечие чуждо звучене, защото това, което Leprous правят, носи силно индивидуално ДНК.
В много отношения “Malina” продължава поетата вече посока от “The Congregation”, но при Leprous винаги присъстват и неочакваните обрати, които държат вниманието и на най-нетърпеливите. Този път те намират почва в силния контраст между светлината и мрака, между които циркулира цялата тава, по-голямата сдържаност от избухване в типичните за бандата стакато забивки (което обаче им придава и повече интензивност) и неочаквани ембиънт завои.
Откриващата “Bonneville” не атакува директно, а по-скоро опипва внимателно почвата, преди да нокаутира със страхотния си финал. Синглите “Stuck” и “From the Flame” от своята страна балансират добре между зрялото музикантство и хитовата радиофоничност. Междувременно “Captive” ни припомня за някои от типичните елементи в музиката на Leprous: надъхващия и наглед трудно контролиран ритъм, който обаче е изсвирен с удивителна точност. “Illuminate” се превръща смело в едно от знаковите парчета за албума чрез запомнящия се припев и поетичен текст. В “Leashes” и “Mirage” ставаме свидетели на невероятни вокални атаки от страна на Einar, който рисува експресивни картини със специфичния си тембър и надминава вече високо вдигнатата летва с извънземните си умения да пресъздава всевъзможни човешки чувства чрез пеенето си.
Екстремните вокали тук са изоставени изцяло, но липсата им не се усеща, тъй като композиционната еволюция на Leprous не изисква тяхно използване. Заглавната песен изненадва – в нея китарното звучене е напълно изоставено за сметката на ембиънт забежки, минималистични електроники, сдържана симфоничност и мрачна атмосфера. Кратката “Coma” пък е може би най-прогресарското и странно хрумване в творбата, както и своеобразен триумф за невероятния Baard Kolstad – същински звяр зад барабаните, с безупречна и извънземна техника, който официално доказва, че няма да сгрешим, ако го наредим сред най-добрите инструменталисти в прог музиката. “The Weight of Disaster” се изгражда бавно и постепенно, но в крайна сметка остава в съзнанието на слушателя, благодарение на страхотните вокали и бас партиите на наскоро присъединилия се Simen Børven в куплетите. Неочакваната кулминация идва с “The Last Milestone” – седемминутен симфоничен ембиънт шедьовър, който поставя възможно най-въздействащия и атмосферичен финал на албума, оставяйки неподготвените напълно стъписани пред величието му.
С “Malina” Leprous за пореден път доказват, че винаги са способни да изненадват, дори и в рамките на своята малка прогресив вселена, която успяха да изградят и култивират през годините. Петата им творба не само представлява връхна точка в досегашното им творчество, но и ще остави важна следа в живота на прогресив метъл феновете през 2017-а година.
